Всяко добро желание, отправено към някого, един ден ще донесе плодовете си пак на тебе.

Като говорим за новото разбиране на Любовта, имаме предвид проявите ѝ в различните съзнания. Тя се проявява в съзнанието по един начин, в самосъзнанието – по друг начин, в подсъзнанието – по трети и в свръхсъзнанието – по четвърти начин. Това, което хората наричат любов, не е никаква любов. Характерна черта на Любовта е, че тя уравновесява силите в човешкия организъм. Където влезе Любовта, там противоречията изчезват. Който обича, той е досетлив, той има силна интуиция. Той знае нуждите на човека и веднага ги задоволява: ако е гладен, ще го нахрани; ако е жаден, ще го напои; ако е болен, ще му помогне да оздравее по-скоро. Вън от човешкия ум, Любовта не съществува. Казваш: „Много те обичам“. – Това е афектиране. Любовта изключва афектите. От Божествено гледище Любовта повече дава, по-малко взема. Ако не даваш, не можеш да любиш. Първо ще даваш, после ще вземаш. Първо ще посееш житото на нивата, а после ще вземеш от посятото. Може цял живот само да даваш, да сееш на нивата. В другия живот ще вземеш, каквото си сял. Всяка добра постъпка, направена на когото и да е, един ден ще се върне пак при тебе. Всяко добро желание, отправено към някого, един ден ще донесе плодовете си пак на тебе.

Влияние на музиката,
ООК - София, 18.1.1933г.