Ние мислим, че на Бога трябва да се молим и за малките, и за големите работи. Така ще си напакостим. Господ гледа на ума ни. Той ни изпитва.

Идва някой при мене и ми казва: „Я се помоли за мене да спечели билетът ми." Казвам му: „Това ми остана на мене, да се моля на Господа за тебе." Казва ми: „Колкото спечеля, ще ти дам една част, ще ти дам сто лева." Казвам му: „Само колкото енергия ще похарча, за да клекна, ще бъде много, ще похарча за това хиляда лева. А да изпратя телеграмата до Господа, ще похарча хиляда милиона. Господ е толкова далеч. Вземи си стоте лева и не ме карай да коленича, да се моля, защото ще ме държат отговорен, че за сто лева съм похарчил толкова енергия. Даже и хиляда лева да ми дадеш, пак ще ме глобят. Защо да смущавам небето?" Само при известни условия мога да се моля за някого. Някой ми казва: „Помоли се на Бога да ми дойде един слуга." Няма да се моля за това. Ще отида при него да му стана слуга. Мога да слугувам един ден, един месец и прочее, това е една философия. Ние мислим, че на Бога трябва да се молим и за малките, и за големите работи. Така ще си напакостим. Господ гледа на ума ни. Той ни изпитва. Като дойде този човек при нас, какво трябва да правим? Той ти казва: „Помоли се за мене, за моята болест." Аз не се помолих, но като дойде болният, изпъдих го и той оздравя. Той казва на ума си: „Това е едно благо." И оздравява. Забелязал съм, че често дойде някой и иска пари. Аз нямам. Гледам, че иде някой човек и му дава. Онзи, който получава парите. ми казва: „Много ти благодаря."

Законът на помагането,
ООК - София, 6.3.1935г.