Сега Бог ни изпитва, да разберем дали това, което вършим, е добро, или зло; дали това, което желаем, е добро.

Напишете думите на песента „Химн на великата душа“. Всички ще научите тази песен, макар че е малко мъчна. В нея няма нищо отрицателно. Казано е в песента: „Човек стои и мисли какво да прави“. – Много просто, той трябва да учи. И вие трябва да учите, защото от вашето учение зависи бъдещето ви. И досега сте учили, но днес получавате по-правилно схващане за живота. – „Да бъдем силни.“ – Силен е онзи, който може да се огъва. Въжето трябва да се огъва, но да не се къса. Цялата земя да се сложи на гърба му, пак да не се къса. Характерен, силен човек е онзи, който при никакви условия не се къса. Цялата земя да се сложи на гърба му, пак да не се къса. Бог изпитва човека в мъчнотиите и страданията. Бог създаде света, създаде човека и всичко живо по земята. За първия ден Бог каза, че е добър; за втория ден не каза нищо; в шестия ден направи човека и каза, че и това е добро. Но Той остави една работа недовършена: това е работата на втория ден. Сега Бог ни изпитва, да разберем дали това, което вършим, е добро, или зло; дали това, което желаем, е добро. Най-после и Бог ще се произнесе, че това, което сме научили и придобили, е добро. Той ще каже: „Моите деца са учили добре“. Какво повече очаквате?

Общи положения / Устата - продължение,
ООК - София, 29.3.1933г.