Всеки иска да живее, но животът не се създава. Той е резултат на нещо. Който разбира живота като резултат, радва се; който не го разбира, скърби.

Като се изучават проявите и характерите на хората, виждаме, че от най-старо време досега има нещо, по което те си приличат. Приликата се заключава в това, че във всички времена – минали, сегашни и бъдещи, хората се радвали и скърбели, радват се и скърбят, ще се радват и скърбят. Всички усилия, които човек прави, имат за цел да си създаде повече радости, а по-малко скърби. Всеки иска да увеличи радостите, а да намали скърбите си. Всеки иска да живее, но животът не се създава. Той е резултат на нещо. Който разбира живота като резултат, радва се; който не го разбира, скърби. Хората скърбят и се радват на малки работи. Ако не харесаш обущата на някого, ти му причиняваш скръб; ако ги харесаш, причиняваш му радост. Той обул модерни, тесни обуща и очаква хората да ги харесат. Какво особено има в неговите обуща? Преди всичко, те не са негови. Някой одрал кожата на животните, друг я ощавил, трети изработил обущата, а той си мисли, че са негови. При това, той пренебрегва естествените си обуща, които природата му дала, и се радва на изкуствените, направени от човешка ръка. Ако става въпрос за естествени обуща, и животните имат такива. Разбиране е нужно на човека!

Права мисъл, чувство и говор / Правата мисъл, чувство и говор,
УС - София, 26.4.1936г.