Единственото ново в света, това е Божията Любов, която иде сега. Тя представя плод, който всеки може да опита и да се задоволи. Който хапне от този плод, той изпитва в себе си нови сили, нов потик на живот.

Когато Бог създал земята, на небето било устроено изложение на всичко онова, което било направено. На изложението дошли представители от всички светове, от всички царства, които съществували по това време. Между всички ангели, които присъствали на изложението, бил и падналият ангел — Луцифер. Той седял важно, със своето величие, и разглеждал всичко онова, което Бог е създал. По едно време той видял едно малко, дребно същество, подобно на синапово семе. Указало се, че това същество бил човекът. Господ видял, че Луцифер не обърнал внимание на това малко същество, не се спрял да го разгледа отблизо, затова го запитал: Видя ли човека? — Видях едно малко, дребно същество, но не се спрях да го разглеждам. — Вярваш ли, че от него ще излезе нещо? — Не вярвам. От синаповото семе нищо не може да излезе. Такова нещо е човекът в моите очи. — Много нещо ще излезе от това същество. — Не вярвам да излезе нещо — отговорил Луцифер. Обаче, заради неверието си, Луцифер трябвало да напусне небето и да слезе да се скита по света. Като го запитвали, защо напуснал небето, Луцифер отговарял: Едно време имаше изложение на небето. Между всичко създадено от Бога, беше и човекът —малко, дребно същество, като синапово семе. Господ ме запита: вярваш ли, че от това същество ще излезе нещо? Аз казах, че нищо няма да излезе от него. Той ме убеждаваше, че ще излезе нещо, но аз не повярвах на думите Му. Заради неверието ми ме изпъдиха от небето. Голяма пакост ми създаде това малко същество! Като слязох на земята, скитах се самотен от едно място на друго и видях един ден едно голямо същество, че работи, създава, твори. Почудих се, кое ще е това същество, което не познавам. Разбрах, че това бил човекът — онова малко синапово семе, което преди хиляди години не ми вдъхна никакво доверие. Наистина, от малкото синапово семе излезе виден, знаменит човек, когото Бог постави в рая, там да живее и да се развива. От този момент Луцифер си поставил за цел да изкара човека от рая, да отнеме щастието му. Той си казал : На времето човекът стана причина да ме изпъдят от небето, а сега аз ще стана причина да го изпъдят от рая. Обаче, има разлика между пакостта, която човек е направил на Луцифера и тази, която Луцифер е направил на човека. Човекът съвършено несъзнателно, без никаква умисъл е станал причина да изпъдят Луцифера от небето. Неверието на Луцифера е причина за нещастието му. Луцифер, обаче, съвсем съзнателно се е заел да отнеме щастието на човека. С влизането си в рая, Луцифер имал желание да внесе своето безверие между първите човеци. Той успял в желанието си. Като видял Ева в рая, започнал да й разправя своята опитност: Едно време за своето неверие аз изгубих щастието си. Не повярвах, че от едно малко семенце може да излезе нещо. От тук научих закона, да не казвам, че от малките неща не може да излезе нещо. Затова и на вас сега казвам: Вкусете от плода на дървото за познаване на доброто и злото и вярвайте, че от него всичко може да стане. Като вкусите от този плод, вие ще станете богове, ще придобиете големи опитности и знания. Сега пък аз ви казвам: Вярвайте, че от това дърво, именно, нищо няма да излезе. Върху това дърво било написано на един стар език следното: Не яж от плодовете на дърво, на което не знаеш, какви са цветовете му, нито миризмата на неговите цветове, нито светлината, на която плодовете му са зрели, нито пък вкусът им познаваш. Ева знаела този надпис, много пъти го е чела, но не вярвала, че действително е така. Наистина, Ева не е била във времето, когато дървото цъфтяло, за да види, какви са цветовете му, каква е миризмата им; тя не е била и във времето, когато плодът узрявал, да види, на каква светлина зрее. Обаче, трябвало да вярва в написаното. Когато змията предложила на Ева да опита плода на забраненото дърво, тя вкусила от него, но не останала много доволна. Защо? — Плодът бил още зелен Ева знаела, че едно от правилата на рая гласяло: никога не яж зелени плодове. Въпреки това, тя вкусила от плода, предложила от него и на Адама, и по този начин се облякла със зелена рокля. Всички трябва да знаете, че плодът на злото е зелен. В първо време той е горчив, после става кисел, и след дълго време узрява, става сладък. Тъй, щото, ако искате да опитате злото, чакайте го да узрее, да стане плодът му сладък. И ако тогава го вкусите, поне няма да умрете. Сега, това са стари работи. Каквото и да говорите, както и да чувствувате каквото и да мислите, това са все стари работи, върху които не трябва да се спирате. Единственото ново в света, това е Божията Любов, която иде сега. Тя представя плод, който всеки може да опита и да се задоволи. Който хапне от този плод, той изпитва в себе си нови сили, нов потик на живот. Любовта Божия е онази сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа и на човешкия дух. Това е реалното в света. Следователно, ако искате да знаете, що е реалност, казвам: Настоящето, младостта е реалността в живота. Тя подмладява човека. Значи, миналото състарява, а настоящето подмладява човека.

Отец ме люби,
НБ, ИБ - София, 22.3.1936г.