Вие искате, като срещнете един човек, да го знаете какъв е този човек. Е, защо искате да го знаете? Най-първо, аз познавам хората по два начина. Много проста работа е. Като срещна един човек, гледам го гори ли или не гори. Ако е запален, аз го тургам в една категория. Ако върви и не е запален, тургам го в друга категория. За мен хората са запалени и незапалени. Или, които горят с дим, а другите – които горят без дим. За мен едните са живи, а другите са мъртви. Или, ако имате едно разбиране, запример, когато мислите правилно, вие всякога носите една конска форма. В Небето ако идете, вие ще мязате на добър кон, ако добре мислите. Тъй, на кон ще мязате. Щом не мислите добре, ще мязате на умрял кон. Щом ангелите видят, че ти си един жив кон, те знаят, че мислиш добре. Ще кажете вие: „Конска форма.“ Конската форма в Небето е емблема на Разумност. А мъртвият кон е емблема, че онова, което имаш, не го употребяваш. Ако употребиш и Любовта както трябва, ти ще мязаш на едно тяло, живо тяло. Пък ако не употребяваш Любовта, ти ще мязаш на едно мъртво тяло. А пък ако употребиш Любовта, ако употребиш Разумността, Истината и употребиш Доброто, ще мязаш на човек! Тъй. Защото всичкото животинско царство и тем подобните, това е символ, това е един език, с който се пишат всичките блага, всичките дарби, всичко онова, което Бог е създал. Животинското царство, това е писмеността, с която си написан. Каквото Бог е създал, животинското царство, това е писмената реч, с която се разбира Животът, Разумността. Ти казваш: „паяк“, но то е написано писмо. То е азбука. Всичките животни, това е писмената реч, с която могат да се напишат същинските неща, които съществуват. Така седи. Растенията, въздухът, водата, светлината, всичко, което съществува, това е азбуката, с която ти ще изучаваш скритата онази Божествена Мъдрост. Ако не разбираш тази азбука, ти не можеш да разбираш, няма да имаш една писмена реч. Каква е разликата между един човек, който чете, и който не чете? Грамадна е разликата. Ти гледаш на един кон – че, конят е азбука. Я изтрийте един кон от лицето на Земята; я изтрийте буквата „л“ от думата „любов“ – любовта каква ще бъде? Я изтрийте и в английски „л“-то! Казвате: един кон е нищо. Конят е една свещена буква, жива свещена буква; и волът е жива свещена буква. Ако умре тази буква в тебе, тогава умира и другият живот. Така гледат и всичките светии, така гледа и Небето. Животинското царство е азбуката, то са свещените букви, слезнали от Небето. Египтяните се покланяха на Аписа, те отидоха в една крайност; а сегашните хора отидоха в друга крайност. Ние казваме: „Това е животно.“ Не. Мен ме учуди моята котка тук. Тя е доста поумняла. Онзи ден я гледам, сутринта се качила горе на покрива, тъй, и посреща Слънцето. Седнала, един час се качила напред на покрива и седи. За пръв път се качила горе и се обърнала така, седи на моя покрив и посреща Слънцето. Никога не съм я виждал. Седи така. Какво търси там? На керемидите – сняг. Мишки да има там? Няма. Хляб няма. Качила се горе и седи. Аз вече зная, казвам: тази котка, работата наред тръгнала – щом котката ми посреща Слънцето, колко повече онези, които са долу. Аз съм за фактите. Кой ще я накара там? Тя седи, откъде е дошла там горе?
Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията,
УС - София, 29.12.1935г.
