– „Баща ми е добър, способен човек, знае да свири и пее добре. А щом баща ми е добър и способен, и аз съм такъв.“ – Баща ти не познавам, тебе познавам. Вземи тогава цигулката и започни да свириш и пееш. Ако свириш и пееш добре, ще разбера, че и баща ти е бил добър музикант. Колкото и да ми говори вълчето за баща си, аз познавам баща му. То ще каже, че баща му е добър, великодушен. Щом видя вълчето, аз зная вече какъв е баща му, няма защо да ми говори за него и да го препоръчва. Ще се хвали някой, че се движи в общество на учени, на просветени хора. – Това не ме интересува. За мене е важно какъв си и как постъпваш. Ако си разумен, и приятелите ти са разумни; ако не си разумен, и приятелите ти не са разумни. Подобното подобно привлича.