В света спасението на хората зависи от любовта, която имат.

В сегашното верую, в християнското верую, има три неща, които са несъобразни. Те казват: човек трябва да има вяра. И после тази вяра трябва да се предаде. И всичко става. Че заслугата на Христа, Който е умрял за хората. Следователно на туй седи злото богословие и религия. Че вяра трябва да имаш и тази вяра трябва да ти се предаде. После, всичко трябва да стане само чрез Христа, Който умрял заради хората. Всичките хора даром трябва да живеят. Туй е верую. По благодат, те казват, но то е една крива философия. В света спасението на хората зависи от любовта, която имат. Нищо повече. Любовта. А вярата е едно условие в човешкия разум, което взема участие, за да внесе любовта за подобрение на живота вътре. Тя е мощната сила вътре, която смекчава хората. Любовта е сила, която в съзнанието внася онова разбиране, че всичките блага на Земята, които са дадени, са достояние еднакво на всичките хора. Еднакво значи: всеки трябва да вземе толкова, колкото му трябва. Не да ги трупа, тия богатства. Те не му са потребни. Ти трябва да ядеш, но на тебе не ти трябва като на слона 75 килограма ориз да туриш в стомаха си. На тебе ти трябва половин кило (ориз), даже и то е много, четвърт в дадения случай. И при сегашния живот, ние, след като сме яли, мислим след 20 години как ще живеем. И почваме да спестяваме пари. Не е лошо това. Спестяваме пари за черни дни. Спестяваш, спестяваш, и като ги спестиш, ти умреш. И оставяш твоите роднини да се съдят за това кому се пада повече. Умрял един и оставил един милион. По-близките роднини взели повече, а по-далечните – по-малко. И то е право. И се карат.

Знайният Бог,
УС - София, 5.1.1936г.