Всеки един трябва да се стреми да се запали с Божествената запалка у човека.

Животните се кланят на „незнайния Бог“, а човек се кланя на „знайния Бог“. Че кой е „знайният“? Че, Любовта! Вие сега ще четете, ще изучавате, вие още не сте изучили Любовта. Има една човешка любов в света, тя не е човешка, тя е животинска любов. А човешката любов сега започва. Хората сега трябва да се проучват. Ония постоянни и благородни чувства, които се зараждат в човека, те се дължат на човешката любов. Аз сега приемам туй, Божественото, което Бог е вдъхнал в човешката душа. Писанието казва: „Бог вдъхна на човека жива душа.“ Тази душа е тази Божествена душа. Този, Божественият огън трябва да се запали в човека. И когато се запали, туй е Новият живот! Всеки един живот си има своя една запалка. Запример по какво се различава барутът и динамитът? Запалката на барута е една, а запалката на динамита е друга. Ако запалиш барута, има един взрив. Ако запалиш динамита, има друг взрив. Но запалката на динамита е по-силна, отколкото запалката на барута. Та, зависи сега човек с каква запалка е запален. Всеки един трябва да се стреми да се запали с Божествената запалка у човека.

Знайният Бог,
УС - София, 5.1.1936г.