Всеки ден човек трябва да придава по нещо към своя говор, към свиренето си.

Не е достатъчно човек да каже за себе си, че знае да говори добре или да свири. Всеки ден човек трябва да придава по нещо към своя говор, към свиренето си. Всяка дума, всеки тон трябва да се придружава от известен брой трептения. За да познае дали говори правилно, човек трябва да следи, дали всичко каквото казва, се сбъдва. Ако не се сбъдва, и той започва да го коригира, говорът му още не е правилен. Ако музикант свири правилно, всеки негов тон действува благотворно върху слушателите. Не действува ли благотворно върху слушателите, той не е още истински музикант. Човек може да греши, докато е на физическия свят. Щом влезе в Божествения свят, там никакви грешки не се позволяват. – Защо? – Защото обикновеният човек може да се излъже, но съвършеният – никога. Христос казва: „Ако слугува някой на мене, мене да последва". Значи, тук става въпрос за служене на Христа. Да служи човек на Христа, за това се иска съвършен живот. „Мене да последва" – това показва, че човек трябва да живее като Христа. Да живее като Христа, това значи, всеки ден да внася по нещо ново в живота си. В това седи истинското подмладяване. Не е въпрос да се говори за младост и старост. Младост и старост, за които обикновено се говори, са човешки работи. Човек първо е млад, а после остарява. Тази младост и старост са в реда на нещата, те са неизбежни. Но като остарява, човек не трябва да оглупява. Срещате едного, който казва: Едно време бях млад. Едно време свирех добре. Щом говори за минало време, този човек не е на прав път. Той изпада в закона на отлагането, дето нещата губят своята младост и сила. Друг пък ще каже, че знае няколко песни, които някога научил, и повече нищо не може да възприема. Този човек е подобен на латерна, на грамофон, който може да произведе само определен брой парчета. Това е механически процес на работа.

Вътрешна връзка / Вѫтрѣшната връзка на живота,
СБ - София, 20.8.1936г.