Всички месоядни животни ще бъдат унищожени, няма да станат наследници на земята. Законът е един и същ и за месоядните животни, както и за хората, които постъпват като тях. Първо ще изчезнат кръвожадните животни, а след тях лошите хора.

Отличителното качество на човека е мисълта. Като мисли, той прави разлика между добро и зло, между бяло и черно. В противен случай той е сляп, нищо не вижда. Ето защо, казва се, че изпитанията и страданията дойдоха, за да заставят човека да мисли, да развива ума си, да различава противоположностите в живота. Когато яде овца, вълкът се радва, че има какво да си хапне. Но същевременно той се готви да нападне друга овца. Това показва, че той не мисли. Вълкът има ум, но не мисли. Обаче истинският човек не постъпва така. Съзнанието на много хора не се различава от това на вълка. Някой минава за религиозен или духовен, но без колебание взима ножа и отива в курника да заколи една кокошка. След това жената изчиства кокошката и я сготвя добре. Като се нахранят, и двамата благодарят на Бога, че промислил за тях. На другия ден ще заколят агне, ще одерат кожата му и ще го опекат. Ако вълкът си позволи да нападне една овца и да я изяде, считат, че това е престъпление. Тогава всеки има право да го убие. Защо човек има право да коли кокошки, агнета и да ги яде, а вълкът няма право? Ще кажете, че вълкът постъпва по-жестоко с тях. Не е така. От гледище на Божественото съзнание, на висшия морал, и в двата случая престъплението е еднакво. Затова казваме, че бъдещето на вълците не е добро. Те ще бъдат изтребени от лицето на земята. Всички месоядни животни ще бъдат унищожени, няма да станат наследници на земята. Законът е един и същ и за месоядните животни, както и за хората, които постъпват като тях. Първо ще изчезнат кръвожадните животни, а след тях лошите хора. Ще кажете, че това трябва да се докаже. Времето ще го докаже. Не всяко нещо, което се доказва, е вярно. Има неща, които не могат да се доказват, но времето ги хроникира. Който доживее това време, ще бъде свидетел на думите ми.

Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги,
УС - София, 8.12.1935г.