Ако вярата може да запали Словото в човека, изпълнила е своето предназначение.

„И Петър рече: „Сребро и злато аз нямам, но което имам, това ти давам: В името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи!“ И като го хвана за дясната ръка, вдигна го; и тоз час утвърдиха се плесните и глезените му. И скочи, та се изправи и ходеше; и влезе с тях в храма, та ходеше, и скачаше, и славеше Бога.“ (– 6-ти, 7-ми и 8-ми стихове.) Петър излекува болния, защото имаше Христовия Дух в себе си. Следователно само онзи може да лекува, който носи Духа в себе си. Какво нещо е Духът, малцина знаят. Ще кажете, че всеки може да има Христовия Дух. Не е така. Не всяка печка може да топли. Само онази печка дава топлина, в която има въглища. И това не е достатъчно. Въглищата трябва да са запалени и буйно да горят. Топлината излиза от печката и стопля окръжаващите. Следователно, ако здравето минава през душата на човека и тя трансформира енергиите му, той може да прояви силата си. Същото може да се каже и за вярата. Ако вярата проникне през всички клетки на човешкото тяло и го освети и събуди Словото в него, тя е изпълнила задачата си. Ако вярата може да запали Словото в човека, изпълнила е своето предназначение. Казано е в Писанието: „Не угасвайте Духа“. – Може ли Духът да изгасва? – Не може. Значи тези думи имат вътрешен, скрит смисъл. Да не угасвате Духа в себе си, това значи да не препятствате на условията, при които Духът се проявява. Щом Му препятствате, Той не може да се прояви. И във вас да е, пак не може да се прояви, ограничен е. Когато Духът не може да се прояви, човек се намира в трудно положение.

Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище,
УС - София, 22.12.1935г.