Когато Илия отиде, където Бог го изпрати, той най-първо имаше разбирането, че човек трябва да бъде силен. Той казваше: "Човек каквото каже – да стане!" Той искаше сила, за да извърши волята Божия. Господ му даде сила, но му каза, че трябва повече от това и че, само със силата, нищо не става. И влезе Илия в стълкновение с израилския цар; и най-после се оттегли в пустинята. Качи се на една голяма скала. Царят прати 30-40-50 души войници, и те му казаха: "Човече Божий, царят заповядва – слез долу!" Той каза: "Ако съм човек Божий, огън да падне!" – и те умряха. Идва втора група и казват: "Човече Божий, царят заповядва – слез долу!" Той казва: "Ако съм човек Божий, огън да падне върху вас!" И те изгарят. Трети идват и един от тях казва на Илия: "Моля ти се, имай милост! Царят ме прати. Имай милост към мен и към тези с мен, да не би да се случи същото нещастие!" Тогава Господ казва на Илия: "Този е, с когото можеш да отидеш. На него можеш да разчиташ." Третият беше от Бога. Ти казваш: "Човече Божий, слез долу! Царят заповядва!" Огън слиза! А ако почнеш да се молиш, да има милост, Господ казва: "С този можеш да отидеш при царя! На него можеш да разчиташ". Ще помагаш на човек, който иска да извърши волята Божия. Не помагай на човек, който не иска да върши волята Божия. Не отивай с него! Не му помагай! Защо? Защото онзи казва: "Слез долу! Царят заповядва!" Какво ще отговориш? Илия отговори: "Огън да слезе върху вас!" Смел беше Илия!