Засега и в най-свещените отношения между хората, каквито съществуват в някои семейства, в някои организации и общества, връзката не почива на любовта. И там още съществува свещеният егоизъм.

Мнозина поддържат мисълта, че друг живот извън физическия не съществува. Това твърдение е относително. Човек се отличава от другите животни по своето самосъзнание, което обхваща един свят много ограничен. Вън от неговото самосъзнание, вън от неговия свят съществуват още много създания и светове. Чрез самосъзнанието си, човек е достигнал до най-голямата интензивност на радостите и на скърбите, но не е намерил още пътя на спасението си, нито пътя на своята сила. Докато живее в самосъзнанието си, човек ще се ражда и умира, ще скърби и ще се радва. Чувате, че днес някой се е родил; на другия ден чувате, че някой умрял, отишъл на онзи свят — Доколко този човек е отишъл на онзи свят, това трябва да се провери. Когато човек влезе в свръхсъзнанието, съзнанието му се разширява, страданията му го напущат, и той започва да живее в любовта. Когато хората влязат в областта на свръхсъзнанието, те се свързват помежду си чрез любовта. Засега и в най-свещените отношения между хората, каквито съществуват в някои семейства, в някои организации и общества, връзката не почива на любовта. И там още съществува свещеният егоизъм. Наистина, къде е любовта на синовете към бащите, и на дъщерите към майките? Къде е любовта на родителите към децата? Ако влезете в някое религиозно общество, и там няма да намерите хора с дълбоки, непоколебими убеждения.

Отец ме люби,
НБ, ИБ - София, 22.3.1936г.