Без Бога и в пътя на доброто е страшно. С Бога и пътя на злото е приятен и красив.

Задачата на човека е да различава състоянията, през които минава, както и мислите, и чувствата си. Той трябва да знае, кои мисли са негови и кои – чужди. Не е достатъчно да кажеш, че мислиш, но трябва да знаеш, твоя ли е тази мисъл. Дойде в ума ти една добра мисъл – посетило те е едно добро същество; дойде ти една лоша мисъл – посетило те е едно лошо същество. Чистата вода минава през чиста тръба, а нечистата – през нечиста тръба. Който греши, той е нечист съд. Щом се разкае, става чист съд. От човека зависи да бъде чист или нечист съд. – Защо греши човек и се каля? – Това е друг въпрос. Някога човек се каля от своите грехове, а някога – от чужди. За Христос е казано, че понесе греховете на цялото човечество, но Той не се окаля, не стана нечист съд. – Защо не се окаля? – Защото имаше отвращение към греха. Той понесе греха, страданията на хората, без да го засегне тяхната нечистота. Всеки, който подписва полица за някого, той плаща вместо него. Христос подписа полица за цялото човечество, поради което понесе последствията на неговите грехове. Той знаеше, че ще страда, ще бъде разпнат, но съзнателно се пожертва. Несъзнателният и неблагодарен син всякога може да разпне майка си. Герой бъше Христос! Той понесе страданията на хората, без да се окаля. Христос знаеше, че когато греховете на хората се увеличават, и благодатта се увеличава, но ако те се разкаят и обърнат към Бога. Затова е казано, че цялото небе се весели, когато грешникът се обръща към Бога. Това означават думите: Нечистото се превръща в чисто. – Кога? – Когато мине през Божествения огън, който изгаря и стопява всичко. Нечистото, неустойчивото изгаря, а това, което любовта е създала, остава за вечни времена. Може ли при това положение човек да не се отрече и самопожертва? Как няма да се отречеш от онова, което изгаря и се превръща в пепел? И пепелта е полезна, но за тор. Обаче, онова, което не изгаря, постепенно се организира. През него минава животът. Старите ти дрехи ще изгорят, и ти ще останеш гол. Който живее в Бога, не е гол. Той е обвит в светлината на любовта. При тази светлина никаква голота не съществува. Облеченият в светлина е светещ човек. Горко на онзи, на когото дрехите са изгорели! Той не познава светлината на любовта. И тъй, искате ли да бъдете облечени, следвайте пътя на водата, на въздуха и на светлината. – Какво прави водата? – Уталожва жаждата на жадния. – Какво прави въздухът? – Дава живот на онзи, който се задушава. – Какво прави светлината? – Оправя пътя на объркания и заблуден пътник. Кой човек не се нуждае от вода, въздух и светлина? Носете качествата на водата, въздуха и светлината, за да бъдете добре приети навсякъде. Пъди ли ви някой, ще знаете, че нямате качествата на водата, въздуха и светлината. Водата е носителка на живота, въздухът е носител на мисълта, а светлината – на любовта. Търсите ли живота като среда, обърнете се към водата; търсите ли мисълта като среда, обърнете се към въздуха; търсите ли любовта, обърнете се към светлината. Откажете се от миналото, от злото в себе си, за да намерите новата среда – средата на водата, на въздуха и на светлината. Защо съществува злото, не питайте. За злото можете само да мислите, но във връзка с доброто. Отделите ли злото от доброто, вие сте на опасен път. Който попадне в пътя на злото, не може да излезе навън. Трябва да дойде една мощна, здрава ръка, да го изведе навън. Страшен и мъчен е пътят на злото. В началото си този път е широк, удобен, може да се минава с кола, файтон и автомобил. Към средата се стеснява и става опасен и страшен. Малцина са излезли от там здрави и неповредени. Обаче, който е минал благополучно, отива към края, дето пътя отново става приятен, красив и лек. Това е за избраниците, които и по този път са вървели с любов и вяра в Бога. Без Бога и в пътя на доброто е страшно. С Бога и пътя на злото е приятен и красив.

Двете фази / Двете фази в пътя на ученика,
УС - София, 5.4.1936г.