Първата спънка в живота на човека е смъртта; втората спънка е грехът, а третата — заблуждението. Човек трябва да се справи с тия три спънки, за да придобие свободата си.

„Затова ме люби Отец, понеже полагам душата си и мога да я взема”. Смел и решителен е бил Христос. Това се изисква и от нас. Бог е доволен от нас, когато вижда, че сме смели и решителни. И при най-големите страдания ние трябва да бъдем смели и решителни. Ако човек е смел и решителен, ако има положително знание за живота, и в затвор да го турят той ще намери една малка дупчица, и оттам ще излезе. Ако го окачат на въже да го обесят, въжето ще се скъса, и той пак ще бъде свободен. Във вериги да го оковат, веригите ще се стопят, и той ще излезе вън от тях. Ако рекат да го застрелят, той ще стане малък като атом, и не ще могат да го улучат. — Ама ние трябва да имаме това знание. — Да, трябва да го имате. Това знание е знанието на новото учение: Знанието на духа, знанието на душата, знанието на ума. С това знание разполагат само Синовете Божии. Никой не може да се нарече Син Божий, докато не победи смъртта. Който стъпи върху смъртта и я подчини на себе си, той може да бъде свободен, той може да се нарече Син Божий. Първата спънка в живота на човека е смъртта; втората спънка е грехът, а третата — заблуждението. Човек трябва да се справи с тия три спънки, за да придобие свободата си. Колкото и да казва човек, че вярва в Бога, че Бог живее в него, щом умира, неговата вяра не е истинска. Как е възможно, Бог, Който носи безсмъртието и живее в тебе, да те прави смъртен? — Вярвам в Христа. — Защо умираш тогава? Това са заблуждения, противоречия, които трябва да разрешите. Щом ги разрешите, вие ще се освободите от тях.

Отец ме люби,
НБ, ИБ - София, 22.3.1936г.