Трябва да се работи. Работата е най-първа. Любовта е за сърцето, Разумността е за ума. След туй – Истината и Добротата. Добротата е пак за сърцето, а Истината – за ума. Тези са съчетания, от които е сглобено Небето. Всеки, който се готви за Небето, това трябва да знае. Това може да се вземе като едно резюме, събрано в 4 думи: Любов, Разумност, Истина и Доброта. Тъй. И всички вие имате вложено това от Бога. Вложено е във вас. Бог е вложил във всеки един човек. Хората страдат от туй, което имат. Сега ви обяснявам страданието в света. Хората страдат от туй, което имат и не го прилагат. А животните страдат от туй, което нямат. Човек страда от своята разумност, която има и не я прилага. А животните страдат от неимане на разумност. Човек страда от много ум. Там седят всичките противоречия. Но те се дължат от имането на човека. От неговата разумност, която той не прилага. А животните страдат от нямане на разумност. Тогава, ако кажеш тъй, рязко ако кажеш тъй: „Аз нямам разумност“, тогава ти си животно. Въпросът е свършен. И с тебе няма какво да се прави. Ти страдаш от туй, което нямаш. Пък ако страдаш като човек, тогава страдат от неприложение на това, което Бог ти е дал. Защо страдаш? Защото не прилагаш. Нищо повече. Защо страда Христос? От неприлагането. Той дойде да приложи, да научи хората да прилагат; но понеже Той ги представяше, Той като техен представител, Той им говори, но те не Го слушаха и Той страдаше. И защото един Учител може да учи другите и вижда как те не учат, той може да страда, като не учат. Та, страданията на Земята произтичат от онези факти – всичките страдания, които имаме, произтичат, че не прилагаме онова, което имаме. Не прилагаш Любовта – страдаш; не прилагаш Разумността – страдаш; не прилагаш Истината – страдаш; не прилагаш Добродетелта – страдаш. Прилагаш Любовта – щастлив си; прилагаш Разумността – щастлив си; прилагаш Истината, Добродетелта – щастлив си. Ясно като бял ден. Тъй.
Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията,
УС - София, 29.12.1935г.
