Изучавайте вашето естество – изучавайте ония животински предразположения, на които трябва разумно да говорите.

Мен ми разправяше един господин: „Аз – казва – се отказвам да бия вече котките. Влиза една котка, много пъти ми е яла сиренето – и много пъти е бил той котката, – но – казва – един ден една котка ме изплаши. И оттам насетне аз се реших да не бия котки. По едно време мечеше и като взе една поза, котешка поза така, че казва: „Само ако ме бутнеш, като те хвана, ще ти изпия кръвта!“ Онази котка като я видях, че като се хвърли отгоре ми, лицето ми и всичко тъй ще одраска! Ставам, отворих вратата, казвам да излезне навън. Онази котка, като се намери в трудно положение, казва: „Аз ще бъда бита, но и аз, големи промени ще видиш.“ Че и котката, ноктите ѝ работят.“ Сега, по някой път и туй животинско естество може да се опълчи против нас, както котката. И какво ще правиш тогава? Ще му отвориш вратата, да си върви навънка. Дето е казал Христос: „Не противи се злому.“ То е онова животинското естество. Ти ще знаеш, на туй животинско естество ще му дадеш ход. То си има закон, по който си върви. А ти, като човек, няма да се свързваш с него. Щом видиш един луд кон, който не можеш да яздиш, слез от гърба му, снеми му юлара и го удари по задницата, пусни го в гората. А ти си върви пеш. Ако си отгоре на гърба му, ще ти се случи най-голямата беля на главата. „Ама – казва, – аз ще го опитомя.“ Но изисква се време, докато го опитомиш. В дадения случай слез от гърба на коня. Някой път ние не искаме да слезем от гърба на нашето животинско естество и тогава се случват най-големите нещастия, които сега изпитваме в живота си. Сега, другата страна на животните – ако знаем техния език, животните се подчиняват на човека. Ако идете в Индия, има хора, които са научили езика на змиите и те ги гледат и никога не ги хапят. Змията обича много да се привързва. Тя е като котката. После, тя е много жестока. Но тя е музикална. Влияе се от музиката. Ако ѝ пееш, тя слуша. И се привързва. Привързват се най-свирепите животни – тигърът, леопардът. Аз веднъж гледах, един американец, той носеше една катерица. Тури я на рамото си, пусне я, тя слезне долу, между хората се скрие, крие се под палтото му. Тя постоянно тича, качва се по неговия гръб, той я ръководи. Има пчелари, които пчелите ги обичат тъй, че един пчелар може да извади цяла една пчела навънка, да излезе, около него хора да се съберат, и да ги носи на тялото си. Обичат човека. Всичките тия същества са съединени, че обичат човека. Само трябва да знаят езика им. Следователно, като ви казвам: изучавайте вашето естество – изучавайте ония животински предразположения, на които трябва разумно да говорите. И ако човек не знае разумно да говори на себе си, той ще се намери в едно голямо противоречие. Защото животните са създадени с думата, със Словото. „И рече Бог“ – и стана. Значи, на животинското може само със Словото да влияеш. А като дойдем до човека, там вече казва се: „Да направим човека.“ Но за човека, друго нещо влиза в човека, което се различава от творчеството на животинското царство.

Знайният Бог,
УС - София, 5.1.1936г.