Човек, като съзнание, средно по степен, заема средно положение между животното и ангела. Тази е причината, поради която той притежава и животински, и човешки, и ангелски качества.

Какво е нужно на човека, за да търпи? – Правилно разбиране на живота. Който разбира добре законите на живота, той е търпелив. Той не се спира върху временните неща. Той знае, че те носят временни блага, които са подобни на позлатени предмети. Те са ценни, но мине ли известно време, те се изтриват, губят стойността си. Вечните неща са Божествени и, като такива, никога не губят цената си. Като се говори за вечни и временни неща, хората се спират върху мисълта за този и за онзи свят. За тях този свят е временен, а онзи – вечен. Представят си онзи свят като земния: и там има ядене и пиене, жилища, църкви и др. Според тях всичко, каквото има на земята, има го и на онзи свят. Хората подържат тази мисъл с думите, изказани в Господната молитва: „Както на небето, така и на земята“. Обаче, като се говори за животните, казват: „Животно е това!“ Те искат да кажат, че животното няма съзнание. Не е така. Животното има съзнание, което е на по-низка степен на развитие от човешкото. Божественото Начало в животното още не е пробудено, както в човека, но все пак съществува. Животното е животно, човек е животно и човек, ангелът е човек и Бог едновременно. Животинското, човешкото и Божественото естество в човека говорят за различните степени на съзнанието. Човек, като съзнание, средно по степен, заема средно положение между животното и ангела. Тази е причината, поради която той притежава и животински, и човешки, и ангелски качества. Гневът, нетърпението, безправието са животински качества. Някой се хвали със силата си и казва: „Каквото пожелая, мога да го направя“. Така постъпва и животното. В животинското царство правото е на страната на силния. В човешкото и ангелското не е така. Докато е малко, детето се подчинява на майка си и на баща си. Като порасне, стане момък, не се подчинява вече. – Защо? – Защото е силен. Силата на големия, на възрастния човек не показва още, че правото е на негова страна. Той е силен само на физическия свят, но не е силен в духовния и в умствения. Ето защо, като се говори за истинския човек, трябва да знаете какви са неговите качества, които го определят като човек.

Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги,
УС - София, 8.12.1935г.