Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат. Който учи, ще свърши университета и ще върви напред. Който не учи, ще го изключат.

Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота. Момъкът се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопран, момъкът – бас. Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите. Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот. Като слушате да се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват. Какво, всъщност, ви интересува? Ако се говори за вяра, и това не ви интересува. Обаче вярата е от значение за човека. Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна. Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца. Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво. Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца. Със слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежест. Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд. Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш. Същевременно трябва да се прилага наученото. Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат. Който учи, ще свърши университета и ще върви напред. Който не учи, ще го изключат.

Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море,
УС - София, 29.9.1935г.