У всички хора умът е един и същ, неделим, обаче на различни степени на развитие.

Сега, аз няма да се спирам върху въпроса за злото, физиологически да обяснявам неговия произход. Както и да го обясня, вие няма да го разберете и ще извадите криви заключения. За вас е важно, какво всъщност представя човек. Как е произлязло злото, това не трябва да ви интересува. Човек е съставен от три същности: дух — висша разумност, висшето начало в човека; душа — втората същност и ум — третата същност. Що се отнася до човешкото сърце и до човешката воля, това са производни, т. е. второстепенни величини. Значи, човек е съставен от три същности: дух — първично начало; душа — вторично начало и ум. На научен език казано: духът представя изпъкнало огледало, което разпръсва светлина. Душата представя вдлъбнато огледало, което приема светлина. Умът обработва светлината. Значи, първо духът иде в света и изпраща светлина навсякъде. После душата иде да възприеме тази светлина. Умът пък, като колективно, неделимо начало в човека, започва да обработва приетата светлина. У всички хора умът е един и същ, неделим, обаче на различни степени на развитие. Като казвам, че умът на човека е неделим, вие ще се натъкнете на известно противоречие и ще кажете: Как е възможно моят ум да е общ с ума на всички хора? Там е заблуждението именно когато човек мисли, че неговият ум или неговият дух е нещо съвършено различно и отделно от общия дух, от общия ум на космоса. Христос казва: „Всичко, каквото е на Отца ми, мое е. Каквото ме е Отец научил, това правя. Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил на земята”. Мнозина мислят, че имат свои разбирания, своя воля, която трябва да изпълняват. — Не, щом сте дошли на земята, вие първо ще изпълните волята на своята майка и на своя баща. Това е по човешки казано, но другояче не може. Запример, чия воля ще изпълни малкото вълче? То ще изпълни волята на майка си и на баща си. Нищо друго не може да излезе от малкото вълче, освен един обикновен, или най-много един талантлив вълк. За да измени своята природа, това вълче трябва да претърпи големи промени, коренно да се видоизмени. Същото може да се каже и за човека. За да излезе вън от волята на своите родители и да е готов да изпълни волята Божия, човек трябва да се откаже от старите си възгледи. Човешките възгледи са стари, изгнили въжета, с които човек не може да се качва на високо. Най-малкото напрежение е в състояние да ги скъса. Който разчита на старите си въжета, той неизбежно ще падне на земята заедно с тях. За да не падате, сменете старите въжета с нови, здрави и на тях разчитайте. Въжето представя вярата и надеждата, за които човек се хваща и крепи при противоречията на умствения или на физическия живот. Няма по-здраво въже за умствения свят от въжето на вярата. И няма - по-здраво въже за физическия свят от въжето на надеждата. Докато е здрав умствено, човек има вяра. Докато е здрав физически, човек има надежда. И обратното докато има вяра, човек е здрав умствено. Докато има надежда, той е здрав физически. Щом изгуби вярата и надеждата си, човек отслабва и умствено, и физически. Вярата и надеждата на човека не се губят, а отслабват. Това отслабване наричаме в обикновения живот изгубване на вярата и надеждата.

Отец ме люби,
НБ, ИБ - София, 22.3.1936г.