Братството е една връзка, в която Божественото присъства. Да знаем отношенията. Не човек да се мени като някой ветропоказател, но трябва да има известни убеждения.

Трябва едно пресяване, да имате достатъчно светлина да пресеете вашите чувства. Мнозина от вас сте тук и причините, които са ви заставили, ни най-малко не са Божествени, съвсем човешки съвпадения са ви заставили да следвате в туй училище. Вчера дошъл млад момък, който заболял от охтика. Виждам го, вече зная какво е състоянието. Едно състояние уж е губернаторско, лошо. И в духовно, и в умствено отношение такова състояние е много лошо. Казва: "Искам, Учителю, да се срещна с тебе." Казвам: "Нямам време." "Ама заради мене, аз съм от вашите братя, тук съм живял." Половина дроб е изяден. Иска да ходи в Чирпан, казва: "Ти ще ме спасиш." Как да го спася, с колко? Казва: "Трябват ми двеста лева, да ида в Чирпан." Хубаво, взех назаем сто лева, казах на един да даде още сто и петдесет, всичко двеста и петдесет. Той, като дадохме парите, коленичи, да позная, че съм го спасил. Никакво спасение. Той ще умре. Сега ще разправя, че бил наш брат. Аз зная как дошла болестта. Той имал една философска мисъл, че той, като научи нещо, ще поправи света. Сега, като се намира на тясно: "Ваш брат". Това не е братство. Братството е една връзка, в която Божественото присъства. Да знаем отношенията. Не човек да се мени като някой ветропоказател, но трябва да има известни убеждения. Сега този пример привождам за разсъждения. Виждам положението му и какво да кажа на този млад момък. Младият момък с един дроб може ли да се лекува, но казвам, тъй както върви, едно противоречие има в ума му. Гледам във вас, в умовете на всинца ви, има голямо противоречие. Вие по някой път за едно малко чувство, за едно малко неразбиране на нещата сте готови да направите, както в поговорката се казва: "За бълхата изгаря и целия юрган." Че ако сте тръгнали да търсите истината, какво ще ви спъват хората какво мислят. Не трябва да ви спъват. Защото спънки навсякъде може да се родят. Хората са спънки заради него и той е сам спънка заради себе си. Ако вие се спъвате с външния свят, ако външният свят влезе в абсолютно съгласие с вас, че хората да ви помогнат, вие ще влезете във вътрешна борба със себе си. Онзи враг ще влезе във вас и вие ще започнете със себе си да се борите. Но най-ужасната борба е вътрешната борба. След като завършите външната борба, ще дойдете до вътрешната и ако знаете как да воювате, ще излезете, ако не, ще бъдете като абисинците, които сега са бити от италианците. Абисинците мислеха, че са герои, без да са въоръжени, мислеха, че като по-рано ще бият италианците. Не се самозаблуждавайте, не носете характера на апостол Петър. Той беше много самонадеян. И той беше герой от първа степен, казва: "Господи, този нож видиш ли?" И той беше военен. И той беше като сегашните хора, като дойдат на власт, казват: "Да се обесят, да се заколят всичките." Христос казва: „Вземете два ножа, те са достатъчни." И като взеха двата ножа, отидоха в Гетсиманската градина. Ръката на Петър трепереше и наместо да удари главата, удари ухото. Христос казва: "Така не се воюва, тури ножа в ножницата." Та с рязане ушите на хората работата няма да се свърши. Взе и като лекар залепи ухото, казва: "Нашата се видяла, че с оръжие няма да бъде." Мислите ли вие, че като апостол Петър, с вашите саби ще направите нещо? Ще отрежете ухото на някого. Ама много братя и сестри казват: "Аз, като хвана нещо, ще го прикова на земята. А, ще го прикова." Хвалил се един на жена си, че бил голям юнак, че убил две мечки в гората. Жена му иска да го опита, доста хитра била. Направила на едно въже нещо, подобно на мечка, и казва: "Слушай, ти си убил мечки, но ето техните роднини дошли, я да се справиш с тях." Тя тегли въжето, а той казва: "Кажи им, жена, че умрели бяха и двете, умрели бяха мечките." Едно пресяване трябва. Не искам да кажа, че вашите възгледи не са прави. Прави са, но във възгледите има толкова човешко, че един ден като дойдете на изпитания, туй човешкото не може да издържи. Вие ще работите и този материал, който събирате, с него ще трябва да построите един мост и за изпитването на този мост вие трябва първи да минете. Тези греди, които ще турите, няма да ви издържат. Затуй събирайте здрав материал. Не мислете, че други ще минат. В духовния свят кой каквото направи, той пръв минава по него. Та трябва едно пресяване на възгледите ви. Не да се усъмнявате, че нямате нищо. Някой може да се усъмни в какво да вярваме. Тогава има неща, в които може да вярвате. Колкото и да е малко, има нещо, на което вие може да разчитате. Но има нещо, на което вие можете относително да разчитате.

Пречистване на мисълта,
ООК - София, 22.4.1936г.