Най-малкото вътрешно смущение показва, че човек не е готов още да възприеме новото.

По отношение на любовта си към Бога, съвременните хора се намират в положението на една красива китайка, която не могла да прецени своя другар, виден мъдрец, и скоро го напуснала. Тя се оженила за този китайски мъдрец, но той бил много беден. Като поживяла няколко години с него, един ден тя му казала: Слушай, ти си умен, мъдър човек. Аз обичам един богат търговец, затова не мога повече да живея с тебе. Освободи ме, искам да отида при него. – Свободна си. Иди при своя въз-любен и бъди щастлива. След време Китай преживявал трудни времена, вследствие на което търсили човек, който може да оправи обърканото му положение. Този човек бил мъдрецът, когото жена му напуснала поради сиромашия. Като чула, че мъжът й започнал да се повдига в обществото, тя веднга отишла при него и му казала: Хайде отново да заживеем заедно. Вместо отговор, той взел едно шише, пълно с някакъв нектар, излял го на земята и казал: Ние ще заживеем заедно, ако можеш отново да събереш този нектар. Такова е отношението на съвременните хора към Бога. Като се намерят пред мъчнотии и страдания, те напущат Бога и отиват в света да си поживеят. Тук, именно, те грешат. При скърби и при радости, те трябва да живеят със свободния човек, с мъдреца в себе си. – Ама защо ни се дават толкова страдания? – За изпит. Бог ви изпитва чрез децата ви, чрез мъжа ви, чрез жена ви, чрез приятелите ви, чрез всички ваши близки и познати. Най-малкото вътрешно смущение показва, че човек не е готов още да възприеме новото. Когато изпитанията дойдат, умът на човека се помрачава, и той не вижда никакъв изход. Мнозина казват, че единственият изход от трудното положение, в което се намират, е богатството. Ако мислите така, животът ви ще бъде такъв, какъвто е днес: страдания и разочарования. Който влезе в новия живот, в Божествения живот, той не може да мисли за богатство и за сиромашия, нито за младост и старост. Това са положения, които трябва да се разбират. Те не могат да разрешат въпросите на живота. Какво представят изпитанията? – Те са условия за познаване на себе си, за познаване на своите ближни. Щом дойдат изпитанията, вие трябва да кажете: Иде часът! Така е казал Христос: „Иде часът на изпитанията, когато ще остана сам". Въпреки това, Христос знае, че никой не е сам. Той съзнава, че Отец Му живее и работи в Него. Човек е сам, когато е на изпит, и то привидно само. Тогава той отговаря на зададените въпроси, от които проверяват, какво е научил.

Проникване / Проникване,
СБ - София, 23.8.1936г.