Знанието се дава само на онзи, който го търси безкористно и с Любов.

Две хиляди години се изминаха от идването на Христа на земята, но и до днес още хората разискват върху въпроса, защо е дошъл. Онези, които само разискват, без да прилагат, са останали далеч от Христовото учение. Те се спират само върху външната страна на учението. Обаче има хора, които проникват в същината му и вървят напред. Те са граждани на царството Божие и синове Божии. Който не е влязъл в царството Божие, още спори върху въпроса, Син Божи ли е Христос, или обикновен човек. Съвременните християни спорят върху различни въпроси, както красивите моми помежду си, коя от тях е най-красива и заслужава княжеския син. Все една от тях ще бъде най-красива и ще се ожени за княжеския син, но явява се въпросът, за красотата ли се жени човек? Той може да се ожени за красива мома, но после ще пита има ли някаква нива зад красотата. Без нива, която да дава нещо, красотата е безпредметна. Някой свърши с отличие медицина, право, естествените науки или музика. Всички разглеждат диплома, радват се, че пред тях стои способен човек. Дават му след това да изсвири нещо, но той започва да се мъчи, върти цигулката на една, на друга страна, нищо не излиза. Довеждат на медика един болен, той не може да определи диагнозата. Дават му да разреши един спорен въпрос, и това не може. Какъв смисъл има тогава неговият отличен диплом? Докато хората използват духовното за придобиване на материални блага, всякога ще бъде така. Човек трябва да учи от любов към науката, а не от желание да му допринесе материални блага, да се издигне с нея. Знанието се дава само на онзи, който го търси безкористно и с Любов. Днес се проповядва на хората как трябва да живеят, но те се отегчават и казват: „Всичко, което ни се проповядва, го знаем вече. Знаем, че Христос дойде на земята да спаси човечеството, за което пострада, умря и възкръсна. Знаем, че трябва да възприемем учението Му и да живеем по Любов“. Вярно е, че съвременните хора знаят много неща, но прилагат ли това, което знаят? Много хора са слушали видни музиканти, възхищавали се от тях, но ако ги накарат да свирят, не могат. Не е все едно да слушаш нещо, да разбираш и да прилагаш. Прилагането подразбира работа, упражнения. Не е лошо да слуша и да разбира човек нещата, но трябва да има стремеж, да постигне това, което е слушал и разбрал. Всички трябва да станат наследници на царството Божие, да придобият нещо, което да им послужи като капитал, който да влагат в обръщение. Придобие ли нещо ценно в себе си, човек усилва вярата си. Той сам вярва вече в това, което говори. Иначе, колкото и да говори, не вярва на думите си.

Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище,
УС - София, 22.12.1935г.