В какво се заключава правата мисъл? Как се прилага тя? Начините, по които се прилага правата мисъл към различните хора, са различни. – Защо? – Защото всички не могат да я възприемат по един и същ начин. Умовете на всички хора не са еднакво устроени и развити, да възприемат и чувстват еднакво. Очите и ушите им също не са еднакво развити. Тази е причината, където един вижда предметите от едно разстояние, а друг – от друго разстояние. Ако предметът е много далеч, не се вижда ясно; ако е много близо, пак не е ясен. На младини човек вижда ясно предметите, на старини не ги вижда добре. За да ги види добре, трябва или да ги приближи до очите си, или да ги отдалечи. За да вижда добре, той трябва да носи очила. Правилно е, обаче, и 120-годишният дядо да вижда ясно предметите, без очила. Някой вижда добре, но като влезе между хора, на които зрението е слабо, той се повлиява от тях и започва да не вижда ясно. Един познат ми разправяше следната своя опитност. Станал рано сутринта и започнал да чете вестник. Прочел всички новини. По едно време искал да свали очилата си от очите, да ги изчисти. Посегнал да ги свали, но останал учуден: очилата не били на очите му. Значи той чел свободно, без очила. Пожелал по-нататък да чете вестника, но не могъл, не виждал вече без очила. – Защо не виждал? – Защо се намирал под влиянието на мисълта, че не може да вижда без очила. Докато не мислил за очилата, виждал ясно; щом помислил за тях, не виждал вече. Това е законът на внушението, под който се намират всички хора. Някой казва, че има вяра. Щом се срещне с безверници, и неговата вяра отслабва. Той се разколебава във вярата си и казва: „Не зная какво става с мене. Едно време имах вяра, но сега вярата ми отслабна“. Много естествено, препоръчали са ти очила и ти си повярвал, че не виждаш, че вярата ти отслабнала. Ако се убедиш сам, че виждаш, вярата ти, сама по себе си, ще се усили. Законът на внушението действа във всички области на живота, във всички науки и изкуства.