Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат.

За да покаже своето превъзходство над другите, някой човек казва, че е придобил щастието, защото Духът му говори. Питам: знае ли този човек как, къде и кога говори Божият Дух и как, къде и кога – човешкият? Само умният, само мъдрият човек може да говори положително за тия неща. Това не значи още, че човек трябва да мисли, че нищо не знае. Колкото е вярно, че всичко знае, толкова е вярно, че нищо не знае. И едното, и другото са крайности. За всеки даден случай човек трябва да разбира положението си, да знае, с кого се разговаря. Щом има вярна представа за нещата, той ще може да отдаде нужното уважение и почитане на всеки човек, на всяко животно и на всяко растение. Това изисква новото учение от всеки човек. И вол да срещнете, ще му отдадете съответно уважение и почитане. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го изнасилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат. Сега, за да дойдете до тази правилна обхода, вие трябва да работите върху своето самовъзпитание. Не е въпрос да се критикувате, нито да се измъчвате вътрешно, но да се стремите с търпение да понасяте всичко. Каквото правите, трябва да съзнавате, че е добро. Ще кажете, че имате търпение. Имате ли търпението на онзи виден математик, чийто 20 годишен труд бил изгорен в един момент, и трябвало той да се заеме отново с същата работа, да дойде до решението на своите задачи? Той работил цели 20 години върху някои задачи, и листчетата, на които правил изчисленията си, оставял на масата в стаята си, която винаги заключвал. Един ден той отишъл на разходка и забравил да заключи стаята си. Слугинята влязла в стаята му и се наела да я чисти, да зарадва господаря си. Като видяла на масата толкова много и все непотребни листчета, тя ги събрала с ръката си, смачкала ги и ги турила в печката да изгорят. След това изчистила добре праха от масата, проветрила стаята, измила дъските и заключила вратата. Като дошъл господарят й, тя го посрещнала засмяно и му казала: Господарю, днес изчистих стаята ти много добре. – Как я изчисти? – Всички непотребни листчета от масата събрах и изгорих в печката. Господарят й погледнал към празната маса и казал спокойно: Втори път да не правиш това. Той седнал пред масата и отново започнал да прави своите изчисления, да възстанови изгорените листчета. Съвременните хора често изпадат в положението на тази слугиня, като унищожават много неща в живота си. – Защо ги унищожават? – Защото им са непотребни. – Не, тези неща привидно само са непотребни, но в даден случай ще им бъдат потребни. Ето защо, от всеки човек се изисква дълбоко разбиране на нещата, да знае кога как трябва да постъпва. И ако някога постъпи неправилно, той може да се коригира, да разбере, кое е право и кое – не.

Вътрешна връзка / Вѫтрѣшната връзка на живота,
СБ - София, 20.8.1936г.