Нашата вътрешна любов трябва постепенно да се коригира от Божествената любов. Единственото нещо, което може да коригира любовта ни, то е това Божественото, всеки трябва да повярва в себе си.

Казвам, в любовта, която имаме към Бога, научете се, най-първо: три мерки има в света. Една мярка абсолютна – Бог трябва да бъде една мярка за вас. Ако нея не можете да имате за мярка, тогава вземете любовта към ближния и най-после, ако и там сте слаб, вземете третата мярка – всичките хора имат любов към себе си. Но човек и себе си да обича е много мъчна работа. Да се обичаш така както трябва, е мъчна работа. Ами че и на себе си много пъти няма да дадеш, има в човека нещо, на което ако му дадеш, както то иска, няма да излезеш на добър край. Иска винце то. По някой път искаш да ядеш хубаво ядене. Но в какво седи хубавото ядене? Ако имаш любов към себе си, ти ще искаш туй същественото каква храна иска. Ако нямаш любов, ти няма да знаеш да разбираш от каква храна се нуждаеш. Ако нямаш любов към ближния, ти не можеш да му помогнеш. Ако нямаш любов към Бога, ти не можеш да Му служиш. Ти не можеш нито на себе си, нито на ближния, нито на Бога да служиш. Любовта към Бога е различна от любовта към ближния. Любовта към ближния е различна от любовта към себе си. Нашата вътрешна любов трябва постепенно да се коригира от Божествената любов. Единственото нещо, което може да коригира любовта ни, то е това Божественото, всеки трябва да повярва в себе си. Щом искаш да коригираш твоята любов, непременно трябва да има съгласие между човешкия ум и човешкото сърце. Между ума и сърцето ако няма съгласие, ако твоите чувствания не са на еднаква степен, не са съгласувани с твоите действия и с твоя ум, ти не можеш да разбираш своята любов към себе си. Помнете, че всяка една мисъл има два противоположни полюса. Ти ако не разбираш закона на човешката мисъл, ако на един човек изпратиш една мисъл по-силна, по-яка и неговата нервна система и неговият мозък не могат да издържат, не могат да я възприемат, тогава ще се зароди едно състояние, той ще каже: "Туй нещо не е заради мене." Или някой път можеш да изпратиш известно противоречиво чувство. Някой се влюбил в някого. Влюбването е хубаво нещо. Чувствата, които изпраща, те не съответстват, те са по-интензивни, отколкото този човек може да издържи. Този човек, който се влюбил първи, върви по пеша му: накъдето ти вървиш, каквото си направил, накъдето си се обърнал, къде си плюл, той всичко знае. Като дойде вкъщи, ще повдигне юргана да види, чаршафа да види, ще види каква шапка носиш, какви гащи носиш. Туй няма нищо общо с любовта. Това е изопачаване. И тогава в другия се ражда отвръщане, казва: "Не искам да видя този човек." Ти, когато обичаш един човек, ще бъдеш сляп, няма да се интересуваш от неговите гащи, няма да се интересуваш от неговата шапка, всичко туй ще оставиш настрана, той да се интересува. Ако те обича, той ще се облече хубаво, ако не те обича, няма да се облече хубаво. Един човек ще познаете дали ви обича, или не по следното:ако ви обича, като му пратите едно писмо, ще изчисти, ще измаже къщата, пък ако не ви обича, след като сте му писали писмо, ще го намерите вкъщи неглиже. Този човек не разбира любовта. На физическото поле хората трябва да бъдат чисти, косата чиста, спретнати дрехите, може да има сто яма зашити, но чисти. И на обущата може да има десет ями, но чисти, закърпени, всичко да е на място. Ако има някоя дупка, да е зашита, да има ред и порядък. Безпорядъкът там е изключен.

Пречистване на мисълта,
ООК - София, 22.4.1936г.