Всички страдания на човека, всички вътрешни борби, които човек преживява, се свеждат към това, да изпъди той от сърцето си онзи, който незаконно е влязъл в него.

Съвременните хора се трудят, работят, но въпреки това не успяват. – Защо? – Те не знаят, как да работят. Те са пренебрегнали своето сърце, а трябва да работят, именно, върху сърцето си. Те не подозират даже, че всички спънки в живота им се дължат на сърцето. Първият човек още е направил голяма грешка, като е допуснал друг някой да влезе в сърцето му. И оттогава досега този, който е влязъл в сърцето на човека, без негово позволение, му създава ред спънки и противоречия. Следователно, всички страдания на човека, всички вътрешни борби, които човек преживява, се свеждат към това, да изпъди той от сърцето си онзи, който незаконно е влязъл в него. Като го изпъди навън, човек ще придобие свободата си. Човек е заложил сърцето си, вследствие на което не е господар на положението си, не е господар на своето сърце. На човека се дават страдания с единствената цел да изкупи сърцето си. Докато не го изкупи и предаде в ръцете на Бога, човек постоянно ще се ражда и умира, всякога ще бъде нещастен. До това време въпрос за щастие не може да става. Казвате за някой човек, че има кораво сърце. Коравото сърце е заробено сърце. Такъв човек плаче и скърби, само когато неговите интереси се накърняват, когато той е обран и излъган. Обаче, когато той обира и изнасилва другите, тогава не скърби и не плаче. Тази е причината, задето страданията идат върху човека. Те имат за цел да смекчат сърцето му, да изпъдят от него онзи, който се е наместил там без позволение. За това е казано в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си!”

Син и баща / Баща и син,
МОК, ИБ - София, 1.1.1937г.