Който говори малко, да се научи да говори повече. Даже и жабата, която е много мълчалива, в два случая започва силно да кряка: през лятото, когато се влюби, и когато я хване змия за крачето. Ако човек я хване за крачето, тя мълчи, не кряка. Хване ли я змия, тя започва силно да кряка. Тъй щото, когато в живота на човека дойдат ред неприятности и страдания, и той, като жаба, започва да кряска, да вика. Щом чуете, че някой кряска като жаба, притечете му се на помощ. – Защо? – Змия го е хванала за крачето. Богатството, което обсебва човешката душа, не е ли такава змия? Голямото тщеславие, което обсебва човека, не е ли една змия? Гордостта, която завладява човека, не е ли една змия? Като чуя, че някоя жаба кряка силно, зная вече, че змия е хванала крачето й. Взимам тогава бастона си, отивам при змията и й заповядвам да пусне жабата. Питам я, кой й е дал право да хваща жабата за крачето. И тъй, когато едно ваше красиво чувство страда, притечете му се на помощ. Когато една ваша мисъл страда, притечете й се на помощ. Човешкият дух казва на човека, че трябва да бъде смел и решителен и на всички да помага. Страда ли някое ваше чувство, помагайте му да се повдигне. Този е пътят, по който трябва да работите.