Слънчевият възел служи повече на човешкия магнетизъм, а мозъкът – на електричеството. Тези две течения се прекръстосват. А на мястото, дето става това прекръстосване, се образува движение. Които страдат от неврастения, усещат едно особено пъплене отгоре-надолу, това са молекулите на електричеството, които лазят по нервната система. Когато дойдат в съприкосновение с магнетизма, веднага се усеща една топлина, която се развива отдолу-нагоре. След това неврастениците отново усещат едно изстиване, после пак стопляне и т.н. При тези резки промени човек се простудява. В духовния свят не се търпят тези резки промени. Между главата и симпатичната нервна система, или слънчевия възел, трябва да има правилна обмяна, или, казано на друг – музикален език, трябва да има хармония между ума и сърцето. Сърцето функционира чрез стомашния мозък, а умът – чрез нервната система. Всички духовни хора, които искат да се тонират, могат, защото има начини за тониране на мозъка, на симпатичната нервна система. Това тониране е необходимо, защото, ако жиците на нервната система не са подготвени, мислите и чувствата не може да се предадат на външния свят правилно. Може да се направи нервната система тъй чувствителна, че най-малкото побутване да й причини болка. При всяко побутване, или при всяко криво поглеждане, вие кипвате. Поглеждането накриво не е нищо друго, освен токове, които излизат от вашите очи. Токовете на мисълта са най-силните, и те не се регулират пряко от човешката воля. Трябва да се научите да регулирате очите си. Като погледнете някого, трябва от този поглед невидимият свят да изпрати своето благословение. Във всички хора, които искат да се учат, има желание не да дават, а да вземат. Техните очи не са като кюнци, през които се препраща вода, а са като смукала, помпи. Такива не трябват. Обмяната трябва да става правилно – колкото взимате, толкова и да давате.