Днес всички хора се стремят към великата цел на своя живот, но не могат да я постигнат, понеже нишките на тяхната вяра са слаби. Лесно се късат тези нишки, и те остават на пътя. При най-малките изпитания и мъчнотии те се спъват, дразнят се, губят мира си. На тях не може да се разчита. Едно се иска от човека: да запази онова, което придобил през вековете, и всеки ден да придобива по нещо ново. Как ще запазите ценното, което сте придобили? Трябва да знаете, кога и на кого да го давате. Даже Христос, Който се пожертва за човечеството, не даде на света всичко, което имаше. Той казваше: „Много още мога да ви говоря, но не сте готови за това.“ И досега още хората живеят в заблуждения, които ги спъват. Как ще им се даде онова, за което не са готови? Някой си мисли, че е много силен, че може да направи всичко, каквото желае. Дойде друг, по-силен от него, и го набие. После се яви още по-силен от втория, който набива и двамата. Битите се обезсърчават, а който ги бие, минава за герой. Но след време той вижда, че има по-силен и от него. Това е низходящият път в живота. Стремете се към възходящия път, който носи радост и доволство. Радвайте се, че можете да направите добро на човека. След време ще дойде друг, който може да направи по-голямо добро. После ще дойдат трети, четвърти, пети, които ще правят още по-големи добрини. Доброто има начало, няма край.
Вътрешна връзка / Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка,
УС - София, 13.9.1936г.
