Христос говори за вътрешния живот на човека, а не за външния. Той не говори за външните отношения между хората.

Казвате: Не трябва да вярваме в Христа. Че вие вярвате в Христа, вие постоянно се дуелирате с Него. Вие се осъмнявате по десет пъти на ден. Казвате: Къде ще ни изведе Той? Къде съм тръгнал по Неговия път? Ако тръгна по Неговото учение, всичко ще пропадне. Ако се откажа от майка си и от баща си, от всички хора, какво ще правя сам в света? Да се мисли така, това значи да разбирате нещата буквално. Христос говори за вътрешния живот на човека, а не за външния. Той не говори за външните отношения между хората. Когато Христос казва: „Аз съм лозата, а вие пръчките", Той ни най малко не разбира сегашните лози и пръчки. Това е само едно уподобление. Вие не сте правили опит да видите, каква е Любовта на лозата. Някои лози дават много грозде, а някои не дават. Защо? Когато лозата обича господаря си, тя му дава много плод. Когато не обича господаря си, тя не му дава никакъв плод. Тъй щото, когато вляза в едно лозе и видя, че това лозе няма плод, казвам, че то не обича господаря си. Когато вляза в едно лозе, което дава плод, казвам, че това лозе обича господаря си. Следователно, въпросът се свежда към Любовта. Само в живота на Любовта има прогрес. Не е въпрос до разочарованията в Любовта.

Приложение на Вярата, Надеждата и Любовта в живота,
УС - София, 14.3.1937г.