Добрите хора са ключове.

Един човек може да се познае, като му дадеш сто лева и следиш как ще ги употреби: ако отиде да ги изпие, то утре, като му дадеш хиляда лева, и с тях ще направи същото. Мислите ли, че ако една пчела няма възможност да ви ужили със задницата си, не би ви сторила нещо повече? Смисълът не е в това, което имате, а как го употребявате. Ако Господ ви даде талант и с него разколебаете хиляди хора и ги тикнете в пропастта, питам ви този талант защо ви е? Така и сегашните учени изнамират различни средства, с които убиват хората. Защо тогава им е тази наука? Вашите знания трябва да се употребят само за благото на човечеството. Ето какво можете да направите вие: да допуснем, че сте ключ на една инсталация – тази работа ви е определил Бог да вършите. Ще кажете: „Какво зависи от мен да направя?” Много зависи! Като се завъртите, навсякъде ще светне. Ако сте ключ, от вас зависи дали някой ще направи някое престъпление, или не. Ако се завъртите и му светнете, той ще има възможност да види ясно и ще извърши престъплението; ако не се завъртите, той няма да види нищо в тъмнината и престъплението е избягнато. Добрите хора са ключове. Някои казват: „Да се помолим за лошите хора!” Няма защо, вие ще държите ключа и според нуждата ще го отваряте или затваряте. Едно време Илия молил Господа да вали дъжд, защото цели три години Бог бил заключил небето и не пускал дъжд. Така трябва да схващаме въпроса: всеки да знае, че е ключ и че много нещо може да извърши. Ако той е верен на своя пост, много полезен ще бъде. Но ако той остави ключа на произвола и каже: „Въртете този ключ както искате”, първо ще дойдат децата, които ще го въртят без нужда ту на една, ту на друга страна, докато го развалят. Когато хората оставят да ги водят децата, те изгубват всичката си сила. Някои стари хора, като гледат как вървят сега работите, казват: “Сегашните хора децата ги управляват.” Така и много майки дават на децата си всичко, каквото пожелаят, не им се противопоставят, докато децата ги вземат в ръцете си и те държат ключовете. Не, майката трябва да завърти ключа и да каже на детето си: „Когато си гладен, ще те нахраня, когато си жаден, ще те напоя, когато си гол, ще те облека, когато си неучен, ще те изуча, но ако не искаш да учиш, да пишеш и да ядеш, ще те набия!” Действително това нещо става в света с всички хора: някой човек е недоволен от това-онова, роптае, оплаква се, затова Господ му изпраща някакво нещастие, подлага го на Божественото възпитание – набива го. И тъй, когато Господ ни храни, ще ядем, когато ни пои, ще пием, когато ни учи, ще учим и така ще избегнем неприятностите в Живота. Кой е ключът в нас, къде се крие той? Ключът е в Знанието. Как заключи Илия небето, какво направи, за да се отвори? Помоли се и каза да се отвори. Трябва да имате Вяра и Знание. Ако човек не знае, как ще се моли? Молитвата подразбира Знание. А има за какво да се молите: трябва да се молите да бъдете умни, добри, честни и справедливи.

Вяра,
ИБ, БС - София, 5.3.1920г.