Говорите ли за Венера, вие веднага я свързвате с любовта, без да разбирате същината на любовта. Под думата „любов" ние разбираме първата сила в света, която е работила върху човека, да го направи свободен. Любовта е направила човека свободен. Преди да заработи любовта в човека, той се е намирал в потенциално състояние, не е познавал нито радостта, нито скръбта, не е правил нито добрини, нито злини и грешки. Щом се намерил под влиянието на любовта, той излязъл от Бога и отишъл в света да работи. Тук той се натъкнал на големи противоречия, от които придобил знания, но същевременно правил и големи погрешки. Какво по-голямо противоречие може да съществува за човека от това, когато, при най-лекото си докосване до някои същества, той произвежда експлозия? Тези същества имат свойството на барута. Доближите ли огън до тях, те веднага избухват и причиняват големи пакости. Това избухване ние наричаме „влюбване". Сега, за да не предизвиквате избухване в човека, дръжте огъня си далеч от барута. С други думи казано: Ако имате барут в себе си, не се приближавайте към същества, които имат висока температура. Ако непременно трябва да се приближите, предварително залейте барута им с вода и така пристъпвайте. Както виждате, човек има много да учи, да придобива истински познания, да знае правилно да живее. Според мене, експлозиите, които стават тук-там в живота, ни най-малко не създават противоречия. За ученика те представят уроци, предметно учение. Ако хората не се месеха едни – други в работите си, всички неща щяха да се нареждат добре, без никакви експлозии и катастрофи. Днес хората искат едни – други да се възпитават: родителите искат да възпитават децата си, учителите – учениците си; мъжете искат да възпитават жените си, жените – мъжете си и т. н. В края на краищата, вместо да подобрят живота си, те го влошават. Ако хората бяха оставени сами на себе си, т. е. на доброто, на Божественото начало в тях, те щяха да бъдат по-добри, отколкото са днес.