Казано е в Писанието, че Бог от нищо създаде Земята. Обаче, не се казва, че от нищо Бог създаде човека. За човека се казва, че Бог взел пръст, размесил я с малко вода, образувал кал и от нея направил човека. Какво ще разберете от тези думи, че Господ взел малко прах, смесил го с вода и направил човека, на когото вдъхнал своето дихание. Значи, в тази пръст, в тази земя има нещо Божествено, има и нещо човешко. Тази Земя станала жива душа. За да може да живее човек, Бог му създал и растенията, и животни, които поставил да живеят при него. Така той имал задачи, които да разрешава. Бог ни говори чрез външните неща, чрез светлината, чрез тъмнината, чрез растенията и животните, чрез нашите близки, но направо никога не ни говори. След всичко това човек дохожда до онова вътрешно дълбоко разбиране на нещата. Рядко Бог говори отвътре. Някой казва, че Бог му е проговорил. Когато Бог проговори на човека, това съставя за него цяла епоха. Животът му коренно се изменя. Щом Бог проговори на човека, той минава от смърт в живот. Ако му е проговорил и не се изменя, това вече е друг въпрос. Тогава се явява съмнение, дали Господ му е говорил. Бог може да говори на човека и чрез духовете, а те са от различни йерархии. Духовете биват от девет различни йерархии. Като ти говорят духовете, ти най-после ще дойдеш до Божественото. Сега, като ви говоря по този начин, Някои ще кажат: Значи Бог никога не ни е говорил, и ще се обезсърчат. Говорил ви е, но аз ще ви запитам: Като ви е говорил Господ, какво научихте?