На всеки човек е дадено по едно такова дете, по отношение на което той трябва да прояви своите педагогически способности. Да познае човек себе си, това значи, да познае своето упорито дете и да знае, как да го възпитава.

На едно малко момиченце дали едно цвете. Момиченцето погледнало цветето и казало: Аз не мога да приема това цвете. – Защо не го приело? – С отказване на цветето, момиченцето искало да каже, че е по-малко от сестра си и не може да го вземе. На сестра му, като на по-голяма, се пада това цвете. Тя има право да го вземе и да се закичи с него. Добре разсъждава това момиченце. Всеки човек съзнава в себе си, че за едно откъснато цвете той носи отговорност. Кога и да е, той трябва да върне неговия живот. Не може ли да върне живота му, той ще страда. Младите булки, които се кичат с откъснати цветя, трябва да възстановят живота на тия цветя. Докато го възстановят, обаче, те страдат. Щом възстановят живота на откъснатите цветя, страданията им престават. Тъй щото, страданията на хората се дължат все на откъснатите цветя, с които са били накичени във време на тяхната женитба. В дадения случай аз взимам думата „женитба" в широк смисъл. Когато се е решил да слезе на земята и да се облече в плът, още тогава човек се е оженил. Всеки въплътен човек е женен. Щом се е облякъл в плът, човек е почувствал ограничението си, и след това е поискал да се освободи, но се е видял в невъзможност. Единствената възможност за освобождаване на човешкия дух от материята, в която е облечен, е смъртта. Смъртта е развод, който освобождава духа от материята. Когато женитбата между духа и материята е неправилна, човек трябва да умре. Щом умре, веднага неправилната връзка между духа и материята се разкъсва. Значи, смъртта иде в помощ на човека, да разруши неправилния съюз между духа и плътта. Докато духът и плътта са в постоянна борба и противоречие помежду си, човек е изложен на големи страдания. Коя е причината за тази вечна борба? – Несъответствието между духа и плътта. Духът е разумното начало в човека, вследствие на това, процесите, които стават в духа, са завършени. Плътта представя своенравно, недоволно дете. Каквито процеси и да се извършват в плътта, в края на краищата те остават незавършени. Какво трябва да прави човек със своенравното си дете? – Каквото бащата прави със своето упорито, своенравно дете, това всеки човек трябва да прави със своята плът – своенравното си дете. Той трябва да го възпитава – нищо повече. На всеки човек е дадено по едно такова дете, по отношение на което той трябва да прояви своите педагогически способности. Да познае човек себе си, това значи, да познае своето упорито дете и да знае, как да го възпитава. Майката ли трябва да се подчини на детето, или детето – на майката? Ако детето е разумно и възпитано, майката може да го послуша за нещо. Обаче, ако не е разумно, нито възпитано, непременно детето трябва да слуша майка си. С други думи казано: всяка права мисъл, всяко право чувство и всяко право действие, от когото и да излизат, приемете ги. Намерите ли нещо криво в дадена мисъл, в дадено чувство или в дадена постъпка, не ги приемайте, макар и да са излезли от учени, от видни хора. Затова е казано в Писанието: „Всичко опитвайте, доброто дръжте!"

Ценности и възможности,
ООК, СБ, РБ - 7-те езера, 21.7.1937г.