Смирението и кротостта са бронята, предпазителните средства, които отбиват всички неприятности. Представете си, че се намирате в една модерно укрепена крепост и шрапнелите, които ви бомбардират от всяка страна, отскачат от вашата крепост; вие не се безпокоите, защото шрапнелите не падат вътре, и чакате неприятелят ви да изхвърли всичките си муниции. Такова нещо е смирението. Идва при вас някой човек да ви ругае, но, ако вие сте смирен, той ще каже: „Е – мене ми мина". Ако сте кротък човек, вие ще измените настроението на вашия противник. Не можете ли, не сте кротък човек. Кротостта е дар на човека – няма какво да се учи; нея вие сте учили, когато сте били в положение на овци, или крави и волове, когато са взимали вълната ви, месото ви, когато сте работили по цял ден на нивата, и на сутринта сте поглеждали господаря си доволен и засмян. Сега вие ще трябва да възбудите в съзнанието си всички тези форми на миналото, тази кротост, която имате от старо време. Модерните дрехи, които носите сега, не са тъй удобни, хигиенични, затова, като се върнете у дома си, обличате старите си дрехи. Турете в ума си вярата и знайте, че за оногова, който вярва, всичко е възможно. Който няма кротост и смирение, само той не може. Трябва да запазвате достойнството си като душа, и да се обиждате, когато вие излъжете, когато влезе омраза в сърцето ви, когато вършите глупости и т.н. Не обиждайте, защото често във вас живее някой възвишен дух, вие го обидите, и когато го потърсите, няма го вече. Ако има нещо, което ми прави най-голямо отвращение, то е човек, който обижда. Такъв човек аз поставям на последно място в живота. Най-неприятното на духа е, когато хората се обиждат. Този дявол ще го вържете, или най-малко, ще го впрегнете на работа. И тъй, смирението укротява алчността у човека, а кротостта е оръжие против яростта, гнева у човека.