За да родиш една права мисъл и право чувство, трябва да минеш през големи страдания. Всеки, който страда, е бременен с някаква идея. Докато роди, човек минава през големи страдания.

Какво е положението на майката, която носи детето си девет месеца в утробата си? Ще кажете, че е добро това. Носили ли сте дете в утробата си, да знаете какво представлява това? Не е лесно да носиш девет месеца дете в утробата си! Обаче, като се освободи от бременността си, майката се радва, че се е родил човек в света. Преди това тя прекарва голям страх; тя трепери да не умре детето, да не стане нещо с него. Да родиш, това е трудна работа. За да родиш една права мисъл и право чувство, трябва да минеш през големи страдания. Всеки, който страда, е бременен с някаква идея. Докато роди, човек минава през големи страдания. Някои жени раждат лесно, а други – мъчно. Някои хора мислят бързо, а други – бавно. Един свещеник разправяше една своя интересна опитност. Случило се, че в къщата, дето живял, една жена раждала. Цели три дена се мъчила тя, докато роди. Жената викала в своята стая и свещеникът след нея. Не могъл да отиде на черква, да изпълни службата си – толкова много се измъчил. После казваше: „Страшно нещо е раждането!“ Често и вие скърбите и се мъчите, без да знаете защо. Друг някой се мъчи, но заедно с него и вие се мъчите. Затова е казано в Писанието: „Не пожелай!“ – Защо да не пожелая? – Ако пожелаеш, ще минеш през мъчението и страданието. Докато не родиш, не можеш да се освободиш от тях. Ако не искаш да страдаш, не трябва да желаеш. Щом имаш много желания, много ще страдаш. Ще приличаш на рибата, която много ражда. С раждането човек се освобождава от желанията си, а с това и от страданията. Ето една особена философия на живота, която трябва да се изучава.

Той създава / Аз го създадох!,
УС - София, 27.9.1936г.