Който разбира важността на духа, на светлината, на въздуха, на водата и на храната, само той може правилно да мисли, само той може да се спаси.

Съвременните хора се страхуват от края на живота си и се запитват, какъв ще бъде краят им. – Много просто. Краят на живота им ще бъде крайно осиромашаване: всичко, което са спечелили, ще го изгубят. Те ще се намерят в положението на краен бедняк, с едно съзнание само. – Ами после? – Понеже си обеднял и не разполагаш с никакви богатства, отново ще те пратят на земята да се трудиш, да работиш, да придобиеш онова богатство, което не се губи нито на земята, нито на онзи свет. Човек мисли, само докато се труди и работи. Само така той може да се освободи от противоречията на живота. Човек търси спасението си вън от себе си. – Не, спасението на човека е в самия него. Спасението на човека зависи от неговите вътрешни разбирания за живота. Който разбира важността на духа, на светлината, на въздуха, на водата и на храната, само той може правилно да мисли, само той може да се спаси.

Син и баща / Баща и син,
МОК, ИБ - София, 1.1.1937г.