Човек трябва да се самоотрече само от онова, което спира развоя на неговата Любов, на неговата вяра и на неговата надежда. Това значи истинско отричане.

Срещате един човек и казвате, че не го обичате. Как да не го обичате, щом Господ го е създал? Тогава вие се поставяте сами в противоречие. И след това ще ме държат отговорен, че аз не се произнасям за една картина, както трябва. Всеки, който не обича някого, той не се произнася добре за тази картина, и затова ще го държат отговорен. Първите хора са създадени от Бога. Така намирам аз. Но сегашните хора са създадени от хората. В Писанието е казано, че ние тепърва трябва да се родим от Бога. Затова е казано още, че роденият от Бога грях не прави. Казано е някъде в Писанието, че Бог е родил първите хора. Апостол Павел казва за себе си: Аз ви родих в Христа. Това е по човешки казано. Когато се казва, че Бог ни е родил, това се отнася до вътрешното съзнание в човека. Това се дължи на Божественото съзнание, което е събудено вече в човека. Само при Божественото съзнание човек може да схваща, че е частица от Бога. Когато искаме да познаем, дали сме родени от хората ще забележим в себе си една вътрешна несамоувереност. Тогава и като се раждаме се колебаем, и като умираме се колебаем. Това остава като един неразрешен въпрос. Следователно, казвате, че за да живеете един правилен живот, вие трябва да се откажете от всичко. Когато Христос дойде на Земята, отказа ли се от всичко? Отказа ли се той да обикаля хората, да обикаля Земята, да помага на бедните, на страдащите, на болните да ги лекува? Някои казват, че не искат да имат никаква работа с хората. Това не значи още отричане от всичко. Да се самоотрече човек от всичко, това значи да се отрече от онова, което спира неговия прогрес. Човек трябва да се самоотрече само от онова, което спира развоя на неговата Любов, на неговата вяра и на неговата надежда. Това значи истинско отричане. Значи, да се откаже от всичко това и да възприеме само онова, което помага за развиване на неговата Любов, на неговата вяра и на неговата надежда. Тези неща се крият в самия живот. Следователно, човек може да живее като последен слуга, да прислужва на всички, но да живее така, че да развива своята Любов, своята вяра и своята надежда.

Приложение на Вярата, Надеждата и Любовта в живота,
УС - София, 14.3.1937г.