Работата седи в онази вътрешна придобивка, която човек може да има.

Сега ще ви представя три положения. Допуснете, че един ваш приятел иска да ви направи три подаръка: да ви даде две кила злато, две кила барут или две кила жито. Кой подарък от трите бихте предпочели? При сегашните условия на живота вие бихте предпочели двете кила злато, защото ще свършите много работа с тях. Обаче, ако сте военен, вие ще предпочетете двете кила барут, защото с Тях ще свършите много работа. За двете кила жито малко ще се замислите, да го приемете или не. Защо? Защото е нещо достъпно. Щом имате пари, жито всякога можете да си купите. Но нека се преведат тия работи. Какво ще ви даде златото? Условия за работа. С златото можете да започнете търговия, можете да си направите къща и т. н. Какво ще ви донесе барутът? С него можете да разчупвате камъни, да търсите скъпоценности, можете да отворите сражение. Но какво са две кила? Като свършат двете кила, нищо няма да остане от тях. Колко са две кила? И най-после остава житото. Какво можете да направите с него? Можете да го сварите, да си направите хляб, като го смелите, а може да си направите една хубава баница. Може, обаче, и да се посее. Тогава ще имате по-добри резултати. С парите ли можете да станете най богат, с барута или с житото? Как мислите? От ваше гледище най-богат можете да станете с парите. С Тях можете да си купите много ниви. Сега ние разрешаваме въпроса на златото, на барута и на житото. Въпросът на житото представя закона на Любовта. Златото представя закона на вярата, а барута - законът на надеждата. Ако турите барута и житото на едно място и ги размесите, вие ще получите обратни резултати. При златото ти трябва да имаш вяра. Златото принадлежи на Слънцето, отдето иде светлината. Значи вярата се занимава със светлината. Надеждата с какво се занимава? Надеждата се занимава с Земята. Щом имаш надежда, ти се свързваш с Земята. Надеждата се подхранва от Земята. А откъде се подхранва житното зърно? - То се подхранва от Любовта. Това е законът на Духа. Сега като слушате тия неща, казвате: Тия неща не ни са ясни. Не е въпрос в яснотата или в неяснотата на нещата. Работата седи в онази вътрешна придобивка, която човек може да има. Някой може да има инструмент, цигулка или пиано, за да знае неговата история, как се е създал, да знае да свири на него, но като се изгуби инструмента, и музиката ти с него заедно изчезва. Така всеки човек може да си служи с хляба, както хлебарите днес го правят. Но това не е негово изкуство. Един ден хлебарят го няма. Какво ще правите тогава? Кой ще ви прави хляб? Четеш една книга, как светиите са страдали. Ти се насърчиш, но като оставиш книгата и дойдеш до твоята вяра, отново се обезсърчиш, изгубваш вярата си. Та казвам: При сегашните условия на живот вие се нуждаете от голяма светлина и вяра, а не като тази, която сега имате. Тази светлина не допринася много. Тя е като барут. Врътнеш ключа, тя светне. Завъртиш ключа, тя изгасне.

Приложение на Вярата, Надеждата и Любовта в живота,
УС - София, 14.3.1937г.