Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате някакви наставления.

Казват тогава, че трябва да се живее и да се служи на Бога. За какъв Господ говорят те? За въображаемия Господ ли говорят? Щом става въпрос за Господа, човек трябва да влезе в Него, да Го опита така, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с Неговия ум, да го опита. Защо е даден умът на човека? Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате някакви наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми както искаш и чрез когото искаш – чрез камъче, чрез някоя птичка, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Той не трябва да очаква Господ да изпрати Своите ангели да му помагат, но да каже: „Господи, готов съм да заема и най-долното положение, но помогни ми само. Голям простак съм. Откак съм дошъл на Земята, така съм се объркал, така съм се оплел, че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той? Казват някои, че е светотатство да опитват Господа. Да, но сам Господ е казал: „Опитайте Ме, да видите, че съм благ.“ Ще Го опитате разумно, а не по човешки.

В начало бе Словот,
НБ - София, 14.2.1937г.