Двама души пътуват заедно към един планински връх. Единият носи в ръката си шише с вода, а другият върви празен. По едно време вторият ожаднява и моли първия да му даде шишето си, да пие вода. – “Не давам. Ще имаш търпение. Като извървим още един километър, тогава ще ти дам да пиеш.” – “Много съм жаден, дай ми малко вода. Страдам от жажда.” Като не може да задоволи жаждата си, той започва да мисли, как да се домогне до шишето, да пие вода. – Защо първият пътник не задоволява желанието на другаря си? – Той е умен човек, знае, че след десет минути ще стигнат до един чист планински извор, дето и двамата ще пият от неговата кристална вода. Ако другарят му пие вода от шишето и уталожи жаждата си, няма да усети благотворното влияние на чистия планински извор. Наистина, след десет минути те се намират пред извора. – Хайде да поседнем пред този извор. Ето, вземи шишето, и пий от него! – Не, щом съм пред този извор, не се нуждая от водата на твоето шише. Благодаря ти, че не задоволи жаждата ми, за да мога сега да пия от водата на този чист извор. Съвременните хора страдат, понеже някои от тях имат шишета, пълни с вода, а други – нямат. Които имат, те не дават от своята вода на онези, които нямат. Казвам: Идете при извора, при изобилието на живота! Там се разрешават всички противоречия и мъчнотии в живота. Изворът, това е разумният живот, в който се разрешават всички задачи. Това не става изведнъж, но постепенно, докато човек придобие права мисъл и абсолютна вяра в Бога.