Човек има и свобода, и сила, и светлина, и добро в себе си, но не ги е проявил.

Всички хора се борят за свободата си. Те имат свобода, но не могат да я пазят. – Защо? – Мъдрост нямат. Само мъдростта е в състояние да пази свободата на хората. Човек носи свободата в себе си, а при това роб става. Той носи силата в себе си, а се моли на слабите. Той носи светлината в себе си, а при това в мрак ходи. Той носи доброто в себе си, но не му вярва. Човек има и свобода, и сила, и светлина, и добро в себе си, но не ги е проявил. Като се затрудни материално, той отива да моли този-онзи да му услужат с пари, а не се моли на Господа, да го изпрати в дома на някой милионер, чиято дъщеря е на смъртно легло и да й помогне. Със знанието, с което разполага, той ще излекува дъщерята на милионера и от благодарност ще получи, колкото пари иска. Като се обръща за помощ към Бога, ще му се представи случай да срещне на пътя си богат човек, който по невнимание е паднал и счупил крака си. Той веднага ще му се притече на помощ, ще намести счупения му крак, ще го придружи до дома му и за услугата си ще получи голямо възнаграждение. Каква по-добра проповед от тази можете да очаквате? Щом помогнете на човека в критически момент на живота му, вие имате възможност да направите връзка с него, да станете добри приятели. Знанието, което човек има, говори за самия него. Знанието, което помага на хората, само проповядва.

Съществени връзки / Четирите отношения,
СБ, РБ - София, 22.8.1937г.