Като се молиш, застани пред Бога като дете и кажи: Господи, благослови ме! Благодаря Ти за всичко, което Си ми дал! Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и доброто на моето сърце.

Един свещеник разправяше една своя опитност: Цели 50 години вече, как служа на Господа и се моля, но изведнъж нещо ми пошепва отвътре, да престана да се моля. Казва ми: Какво си придобил от това молене? Спрях се, казва той, в себе си и взех да мисля: Какво трябва да правя, като престана да се моля? Казвам на този свещеник: Ти не трябва да преставаш да се молиш, но да внесеш ново в съзнанието си. Ти трябва да съзнаеш, че досега си се молил по задължение, по служба, а сега ще се молиш от любов към Бога. Като се молиш, застани пред Бога като дете и кажи: Господи, благослови ме! Благодаря Ти за всичко, което Си ми дал! Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и доброто на моето сърце.

Съществени връзки / Четирите отношения,
СБ, РБ - София, 22.8.1937г.