На времето си еврейският цар Давид направил едно престъпление, което и до днес се споменава. Бог изпратил при него пророк Натан да му обърне внимание, че е постъпил крайно несправедливо. Пророкът не му казал направо за извършеното от него престъпление, но по косвен път: Царю, голяма несправедливост е извършена в царството ти. – Какво е станало? – На един богат човек, който разполагал с хиляди овце и говеда, дошъл гост от странство, негов добър приятел. Богатият решил да угости приятеля си. Той заповядал на слугата си да заколи единствената овца на своя беден съсед, за да нагости с нея приятеля си. – Смърт за този човек! – извикал царят. – Този човек си ти, казал спокойно пророкът. Царят признал погрешката си и се разкаял, след което написал 51 Псалом, един от най-хубавите Псалми. Казвате, че престъплението на Давида било голямо. Колко голямо е било престъплението на Давида, никой не знае, но имайте пред вид, че за греховете и престъпленията на хората се съди по техните последствия. Важно е, защо хората грешат. Първият човек е създаден праведен. Коя е вътрешната причина за първия грях? Казвате, че причината за грехопадението се крие в Ева, понеже яла от забранения плод. Коя е била подбудителната причина, поради която Ева яла от забранения плод? И да знаете вътрешната причина, вие няма да се ползувате. Има смисъл да знаете нещата само тогава, когато се ползувате от това знание. Какво ще се ползувате, ако знаете, кой е убиецът на дадено лице? Мислите ли, че в случая можете да помогнете с нещо? На убития не можете да помогнете с нищо, но и на убиеца не можете да помогнете. Веднъж направено едно престъпление, мъчно можете да го изправите. Сам човек не може да изправи погрешката си. – Защо? – Не знае начина и закона, по който може да я изправи. Начините и законите за изправяне на погрешките са в Бога. Следователно, само Бог може да ви покаже начин за изправяне на погрешките ви. Като не може сам да изправи погрешките си, човек се обезсърчава и казва : Има нещо непоправимо в мене. – Не, всичко е поправимо, но човек трябва да работи в съгласие с Божествения Дух. Докато работи сам, докато е в противоречия, човек всякога ще се блъска в своите погрешки, в своите болезнени състояния. Следователно, искате ли да бъдете здрави, с чист, ясен поглед, с мек характер и с дълбок вътрешен мир, дайте път на Божественото в себе си. Напусне ли ви Божественото, болестите, страданията и мъчнотиите започват да ви следват. Като не разбирате, защо идат страданията в живота, вие започвате да роптаете против Бога, против съдбата си. Държите ли в ума си мисълта, че само вие страдате, че сте голям грешник, вие не сте на прав път. От една страна казвате, че всичко иде от Бога, добро и зло, а от друга страна роптаете против злото. Това е неразбиране на живота. Хората са нещастни по единствената причина, че търсят щастието, както и смисъла на живота вън от себе си. Щастието и смисълът на живота са в човека вътре, а вън от него са само условията на живота. Виждате, че някой човек греши и искате да го изправите. Налагате му ред наказания, но той не се изправя. Външно човек не може да се изправи. Изправянето на човека е вътрешен процес, а не външен. Виждате един вълк с верига, лишен от възможността да яде овце. Като го развържете, ще видите, отказал ли се е да яде овце. При първа възможност той ще се нахвърли върху овцата и ще я задуши. Значи, изправянето на човека подразбира изправяне на човешкото естество.