Християнинът се страхува от мнението на хората, не иска да го критикуват, а турчинът обича сам да се критикува.

Някой не може да търпи, когато другите се молят. Затова християните обичат да се молят тайно; така те минават за скромни. Турците пък имат обичай да се молят в присъствие на човек, като свидетел. Случи ли се да няма свидетел, турчинът забива бастуна си в земята, слага му шапката и палтото си, те да му бъдат свидетели. Но в молитвата и на християнина, и на турчина има крайности. В това отношение християнинът е страхлив, а турчинът – тщеславен. Християнинът се страхува от мнението на хората, не иска да го критикуват, а турчинът обича сам да се критикува.

Две посоки,
УС - София, 26.6.1938г.