В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо.

Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна вяра. В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, пак, щом сте с вяра, това е за ваше добро. Един турчин от някое варненско село отишъл в Цариград. Като се върнал турчинът, ходжата от селото го попитал: „Какви новини има в Цариград?“ – „Последната новина е, че те готвят да те направят Шейх-Юл-Ислям – най-високото духовно звание.“ – „Не се шегувай, кажи ми нещо сериозно.“ – „Това е последната новина.“ След известно време, ходжата пак срещнал този турчин и го запитал: „Я кажи нещо по онзи масал.“ Иска му се на човекът да му се каже, че ще го направят Шейх-Юл-Ислям. Дали ще го направят или не, това е въпрос, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си. Всякога е приятно на човек да го направят Шейх-Юл-Ислям, макар и да не е възможно. То е все едно да ви кажа, че един бръмбар ще се обърне на човек. „Кога?“ След 25 или 30 милиона години. Днес това е невъзможно, но един ден този бръмбар ще стане човек и ще философства като човека. Ще кажете, че не е възможно бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Защо да не е възможно? Ще кажете, че е много казано, бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Едно време, когато Господ е слязъл на земята, всички бръмбари се събрали около него и се оплакали, че животът няма смисъл. Тогава Той ги обезглави, образува някакво тесто от тях, духна отгоре и от тях излезе човек. Значи, всички хора са били някога бръмбари. Сега аз не ви казвам да вярвате, това не е наука, но един ден ще го проверите, ще видите, че е така. Вие се възмущавате от бръмбарите, но когато Бог е създавал бръмбара, Той е вложил и в него нещо от своята мисъл. Значи, Господ се е занимавал и с бръмбара, създал го е, а ти не искаш да се занимаваш с него и казваш, че бръмбарът не заслужава никакво внимание. Че ти не разбираш, каква голяма роля играе бръмбарът в живота на цялото. Казват за някого, че бръмбар влязъл в ума му. Наистина, като влезе някакъв бръмбар в ума на човека, той иска да стане силен, умен, учен, богат – какви ли мисли не минават през ума на човека. Лято време, като наближи някой бръмбар до онези големи волове и биволи, те всичко напущат и хукват да бягат. Като говоря за бръмбара, аз имам предвид неговата външна форма, но в преносен смисъл го взимам. В света има идеи, които ние наричаме бръмбари. Вие трябва да се благодарите на бръмбарите, защото много дължите на тях. Те като забръмчат първи заговарят за идването, т. е. за пробуждането на живота. Животът представя мълчаливите бръмбари. Сам за себе си животът не говори, за него говорят другите същества. Всеки бръмбар има своето съответно място и цена. Тъй щото, знайте, че всяко живо същество с определено име, което съществува в природата има свое съответно място и цена. Следователно нещата не трябва да ги подценяваме, нито да ги надценяваме. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас.

Нито в Израиля,
НБ - София, 4.12.1938г.