Нещастието на хората се дължи на тяхната сляпа вяра в бъдещето. В миналото не си живял добре, а очакваш в бъдеще да живееш добре.

Знаете ли какво се иска от бъдещите певци? Тяхното пеене трябва да отговаря на изискванията на Любовта. В онзи свят съществата са крайно безпощадни. Там и най-видният певец от земята може да се провали в един момент. Никой не може да разчита на миналото, да каже, че на земята е бил добър певец. Ще му кажат: „Ако пееш добре и взимаш тоновете правилно, певец си; направиш ли една малка грешка, не си певец“. В света на Любовта не се позволява абсолютно никаква грешка. – „Едно време бях добър певец.“ – Не е важно какъв си бил някога. Днес не пееш добре. Може някога да не си пял добре, а сега пееш хубаво. Слушате някои религиозни да казват: „Едно време бяхме набожни“. – Сега не сте ли набожни? – „Не знаем какво стана, но изгубихме нещо ценно.“ Друг казва: „Никога не съм се молил, но надявам се на бъдещето. Тогава ще се моля“. Това е все едно да искаш да станеш добър певец, без да си пял в миналото, без да пееш сега. Значи разчиташ на бъдещето. И това е възможно, но се иска гениална воля. Ако правиш гигантски усилия, можеш да постигнеш нещо, но можеш ли да правиш такива усилия? Нещастието на хората се дължи на тяхната сляпа вяра в бъдещето. В миналото не си живял добре, а очакваш в бъдеще да живееш добре. Хубаво е човек да вярва, но да вярваш само в бъдещето, това е позволено на младите моми и момци. Младият момък казва на възлюбената си: „Ще те направя царица. Каквото пожелаеш, ще имаш“. Тя го слуша и вярва на всичко. Тя гледа на него като на божество, което каквото каже, става. Всъщност, от всичко казано се изпълнява едва една десета.

Обнова на човека,
УС - София, 29.5.1938г.