Казваш: „Направил някой нещо. Бог не вижда ли?“ Оставете това. Постарайте се в себе си да държите връзката. Не знаете ли, че ако поднасяте вашите грехове пред Бога, вие поднасяте миризливи неща пред Него. Това не е благочестиво. Не дръж своите грехове в своето съзнание, защото в себе си ще се опетните. По възможност дръжте греха един километър далеч от своето съзнание. Вие казвате: „Не вижда ли Бог, че онзи направи това и това?“ Че какво направил? Аз слушам сега. Ето каква дума казал. Казал една дума, която няма тия трептения, които трябва. Задържайте нещата в себе си! Не ги разправяйте един на друг! Дръж този закон: Ако считаш и в ума си, и в сърцето си, че трябва да го кажеш, тогава кажи го! Аз не съм да се крият всички погрешки. Известни погрешки в живота трябва да се поправят, понеже ако не ги поправим, ще ни причинят нещастие. Но има известни погрешки, които служат като прах. Те са за изглаждане и полиране. Без погрешките не може да се формира нещо в нас. Та много погрешки са, за да се изглади характерът ни. Много погрешки има, които не са наши. Хиляди погрешки има, които са нашите прадеди и вие сега опъвате за тях. Каквото е вършил дядо ти, ти трябва да го изправиш. Но и благата, които е вършил дядо ти преди хиляди поколения, ще приемеш. Вие искате да се ползувате от благата на човечеството и да нямате участие в дълговете. Това не може. Та на благата, които Бог ви е дал, радвайте се на тях и същевременно всеки един от вас да изправи в себе си една микроскопическа своя погрешка.